Дигитални и физически модели на разрушени емблематични варненски сгради „оживяват“ пред публиката в Музея за нова история на Варна. Първият модул от проекта „Невидимият град“, разработен от регионалната колегия на Камарата на архитектите в България (КАБ) и частично подкрепен от Фонд „Култура“ на Община Варна, вече е достъпен за посетители.
„Невидимият град“ оживява във Варна
Идеята за проекта е на д-р арх. Надя Стаматова и се развива от близо две години. По думите на арх. Марин Велчев, председател на регионалната колегия на КАБ – Варна, изложбата ще има продължение и ще бъде представяна в различни локации като пътуваща експозиция.
„Искаме жителите и гостите на града, децата и младежите да могат да видят това изгубено наследство“, каза арх. Марин Велчев и припомни, че мнозина варненци още помнят тези сгради.
Сред тях има и лична история – в една от къщите е живял и работил дядото на арх. Велчев.
Как работи експозицията – 3D, холограми и добавена реалност
Модулът включва шест локации от архитектурно-археологическия резерват „Одесос“ и охранителната му зона. Зданията са визуализирани по два начина: чрез 3D принтирани макети и чрез холограми, видими с мобилното приложение за смартфони Invisible city. Макетите са бели и са разположени върху карта с добавена реалност, стъпила върху аероснимки с дрон на конкретните места, където някога са се намирали. Намерението на екипа е всички макети да бъдат подсветени и активирани с бутони.
Мобилното приложение показва холограмите на сградите в техния автентичен вид и съдържа подробни текстове и архивни снимки. Същата информация е налична и върху постери, които придружават експозицията.
Кои сгради са „върнати“ на картата
Посетителите могат да видят:
• баня „Гъбата“ – ул. „Стефан Стамболов“ 16;
• къщата на Марийка кап. Рандева – ул. „Драгоман“ 12;
• „Картофената къща“ – бул. „Княз Борис I“ 57;
• комплексът сгради на мястото на т.нар. „Дупката“ – бул. „Княз Борис I“;
• Турското консулство и домът на братя Тедески – бул. „Приморски“ 21 и 23;
• фамилният дом на Кривошиеви – ул. „Д-р Лудвиг Заменхоф“ 24;
• къщата на Темелко Костов – ул. „Дебър“ 22.
История и загуби: от Тедески до „Гъбата“
От показаните обекти най-рано от градския пейзаж изчезва Домът на братя Тедески – още през 1975 г. На това място е имало и консулство на Австро-Унгарската империя и на Франция. Най-скоро изгубеният обект е баня „Гъбата“, съборена преди три години за изграждане на многоетажен жилищен блок. Къщата до Кукления театър е опожарявана два пъти преди да бъде съборена, а „Картофената къща“, по думите на екипа, е еманация на процеса по унищожаване на културното наследство у нас.
„На повечето места вече има нови сгради. Ние искаме тези, които все още съществуват, да се запазят, но не може да се удържа пред инвеститорския натиск“, подчертава д-р арх. Стаматова.
„Искаме да развиваме идеята, защото с всеки сезон се губят здания от нашия град. За съжаление Варна е първенец в това отношение“, каза д-р арх. Надя Стаматова, ръководител на проекта.
Тя припомня, че за някои от сградите са се водили дела – както преди събарянето, така и със искания за тяхното възстановяване – и че са издавани отрицателни становища за промени от консултативния съвет към кмета. Като добър европейски пример д-р арх. Стаматова посочва Варшава, където историческият център е преизграден по чертежи и снимки.
Проектът продължава – нови модули на всеки шест месеца
Екипът планира на всеки шест месеца да създава нов експозиционен модул с по 5–6 обекта. За целта отново ще се кандидатства за финансиране по Фонд „Култура“ на Община Варна.
Кой стои зад инициативата
„Невидимият град“ е подпомогнат логистично от териториалната организация на Федерацията на научно-техническите съюзи в България и от Съюза на архитектите в България (САБ) – дружество Варна. В проекта участват членове на КАБ, САБ, НТД „Архитектура и аугментирана реалност“, ВИАД „Наследство“ и стажанти.
Архив и съдържание: подборът на архивни материали е дело на Борислав Петров и арх. Ирина Ефтимова. По картата работят д-р арх. Надя Стаматова, инж. Иван Атанасов, Алейна Чалък. Дигиталните модели са разработени от арх. Стефан Йорданов, арх. инж.-дизайнер Христо Ханджийски, арх. Вера Димитрова, арх. Мария Найденова, д-р арх. Нона Цекова, арх. Цветан Цеков. 3D принтирането е дело на д-р арх. Нона Цекова и арх. Орлин Перфанов.
Приложение с добавена реалност: разработено от д-р арх. Надя Стаматова, д-р Божана Иванова, инж. Шуаиб Юсуф и арх. Орлин Перфанов. Графичният дизайн на таблата е на Димитър Трайчев и „Сталкер“ ООД.
На кратко
- Къде: Музей за нова история на Варна – първи модул от „Невидимият град“.
- Какво: 3D принтирани макети и холограми на шест вече несъществуващи емблематични сгради.
- Технологии: карта с добавена реалност, приложение Invisible city с текстове и архивни снимки.
- Акценти: баня „Гъбата“, „Картофената къща“, Домът на братя Тедески (изчезнал през 1975 г.).
- План: нови модули на всеки шест месеца с по 5–6 обекта; кандидатстване по Фонд „Култура“.
- Екип и партньори: КАБ – Варна, САБ – Варна, ФНТС, НТД „Архитектура и аугментирана реалност“, ВИАД „Наследство“ и стажанти.
