Темата накратко:
Проф. Венцеслав Кисьов (17 юли 1946 – 19 май 2014) остави след себе си над 200 театрални и повече от 30 филмови роли, преподавателска кариера и шест стихосбирки. Творчеството му преминава от малките читалищни сцени в Любимец до международни филмови продукции, а като педагог той работи с няколко поколения актьори.
Проф. Венцеслав Кисьов, който днес щеше да навърши 80 години, е роден на 17 юли 1946 г. в Любимец, Хасковска област. За живота си той казваше, че изкуството на Мелпомена е съдба, а актьорската професия — занятие на ръба между „оплюването и издигането в небесата“. В кариерата си Кисьов оставя над 200 театрални и повече от 30 филмови роли и се утвърждава както на българска, така и на международна сцена.
Първите артистични импулси идват от семейството: майка му, детска учителка, пее и разказва приказки с артистичност, а баща му, математик по образование, се връща да работи за благоустрояването на родното си село. Кисьов завършва Немската езикова гимназия в Бургас и още като ученик участва в театрална студия към Драматичния театър „Адриана Будевска“. Паралелно развива и литературни заложби — публикува първите си стихове през 1965–1967 г.
През 1967 г. завършва Висшето народно военно-артилерийско училище в Шумен, но решава да кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“. Спомняйки си изпитите, той разказва:
„Кандидатствах, когато изтичаха последните месеци от военната ми служба в Шумен. Любопитното е, че бях единственият, който се яви пред комисията с… бойната си униформа. Бяха ми дали 10-дневна отпуска, но изпитите във ВИТИЗ продължават дълго. На десетия ден аз бях допуснат до третия кръг, а ме очакваха още и четвърти, и пети кръг. И самоволно реших да не се връщам в казармата.“
През 1971 г. завършва актьорско майсторство в класа на Боян Дановски и по разпределение постъпва в трупата на драматичния театър във Видин. Първото му голямо сценично превъплъщение е ролята на Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир под режисурата на Леон Даниел; в тази постановка партньорка му е Калина Попова, с която по-късно се сгодяват и създават семейство.
След Видин следват сезони в Габровския театър (1972–1974) и от 1974 г. участие в трупата на театър „София“. От пролетта на 1976 г. е част от Сатиричния театър „Алеко Константинов“, а от есента на 1978 г. до 2010 г. името му остава трайно свързано с театър „Сълза и смях“. От юни 2006 до юли 2010 г. Кисьов оглавява театъра като директор в периода преди фактическото му закриване и сливане с Народния театър.
За сцената Кисьов винаги е твърдял, че тя е мястото на най-истинската игра. В едно от интервютата си той описва чувството от изпълнението така:
„Там става чудото, при което чувстваш, че душата ти може да пламне и да изгори в мига на превъплъщението. Да усетиш върху себе си впити погледите на зрителите, въздухът да замръзне от притаилия се дъх на хората в залата – това е най-великата награда за актьора, най-силният импулс за творчеството.“
Въпреки широкото си сценично портфолио, Кисьов достига и до киното. Най-голямата международна известност му донася ролята на младия Карл Маркс във филма „Карл Маркс. Младежки години“ (1980). Попадането в тази продукция става почти случайно: германски асистент-режисьор забелязва външния му вид и го кани на прослушване. За ролята Кисьов отказва да се обръсне и така запазва своя специфичен образ на екрана.
Ролята му в „Карл Маркс. Младежки години“ му носи международно признание — през 1982 г. той е първият чуждестранен лауреат на Ленинската награда за кино, а в същата година получава и званието „Заслужил артист“. Следват участия в български и чуждестранни продукции като „Мера според мера“, „Борис Първи“, „Ешелоните на смъртта“, „Денят на владетеля“, „Защитете дребните животни“, както и филмови проекти в Русия, Германия, Франция, Италия, Полша, Чехия и Мароко.
Паралелно със сценичната си работа, Кисьов се развива и като преподавател. Започва педагогическата си дейност през 1975 г., преминава през роли на асистент, доцент и професор в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). През 1982 г. основава детско-юношеска театрална студия към театър „Сълза и смях“, а между 1992 и 1999 г. ръководи детската театрална школа, през която преминават актьори като Филип Аврамов, Йоана Буковска, Иван Ласкин, Иван Радоев и Деси Бакърджиева. За Кисьов целта на студията не е само да прави артисти, а да възпита характери.
Литературният му път също е богат: автор е на шест стихосбирки, сред които „Недосънувана нежност“ (1993), „Пространства на мълчанието“ (2004), „Лист неотронен“ (2006), „Укротени думи“ (2011) и „Усмивката на Бога“ (2013). През 2007 г. издава и учебника по театрознание „Методология на първите стъпки“. Кисьов е преводач на пиеси, стихове и проза от руски и немски, владее немски език и притежава лична библиотека от около 5000 тома.
Проф. Венцеслав Кисьов умира на 19 май 2014 г. Година след смъртта му колеги, приятели и ученици събират спомените за него в книгата „Сбогом нощ! Книга за Венци“ (2015), която включва негови стихове, есета и интервюта, както и текстове и спомени, посветени на твореца. Наследството му остава във върху сцените, в киното, в учебните зали и в поколения актьори, възпитани от неговия подход към занаята и към мисията на театъра.
