Vikram-1: първата частна индийска орбитална ракета на Skyroot с диамантен лотос

Skyroot Aerospace ще опита първото орбитално изстрелване на своята ракета Vikram-1 от пусковата площадка на Индийската организация за космически изследвания (Isro) в Шрихарикота в събота. Стартът е насрочен за 11:30 индианско време (06:00 GMT) и полетът към ниска земна орбита (около 280 мили или 450 км) трябва да продължи приблизително 16 минути.

Ако мисията, наречена „Aagman“ — което на санскрит означава „пристигане“, се окаже успешна, Skyroot ще стане първата частна индийска фирма, която постига орбитално навлизане. Това ще постави Индия сред малкото държави, чиито частни компании могат да извеждат полезен товар в орбита, след САЩ и Китай.

Компанията, която миналата година достигна оценка от $1.1 млрд (приблизително €1.03 млрд), представя Vikram-1 като малък, седеметажен носител с капацитет до 350 кг полезен товар. Skyroot вижда в него решение на проблема с дългите чакания за места на борда на големи ракети и предлага „кабина до орбита“ — т.е. възможност за посветени полети, съобразени с изискванията на отделни сателити.

Моделът „каб такси“ и пазарните възможности

Според Паван Кумар Чандана, съосновател и главен изпълнителен директор на Skyroot Aerospace, достъпът до орбита остава „основно препятствие“, тъй като операторите на сателити често чакат месеци или дори години за възможност за изстрелване. Skyroot предлага да реши това чрез малки, посветени мисии — подобно на модела на Rocket Lab в САЩ.

„Ако искаш да отидеш до къщата на приятел, не ти трябва влак, резервираш такси. Това, което предлагаме, е такси до космоса“, каза Паван Кумар Чандана.

Skyroot планира още две тестови мисии тази година и комерсиални полети от следващата година. Компанията твърди, че може да произвежда по един ракетен носител месечно в завода си в южния град Хайдерабад.

Полезният товар: наука и символика

Първата тестова мисия трябва да изведе в орбита шест полезни товара. Сред тях има научни опити — роботизиран манипулатор за почистване на космически боклук, камера за наблюдение на Земята и няколко сателита, включително от германска компания.

Освен научните прибори на борда ще има и два символни предмета, които привлякоха общественото внимание в Индия: художествен лотос от лабораторно създадени диаманти, наречен „Cosmic Bloom“, изработен от Cosmos Diamonds, и миниатюрна златна ракета, която съдържа микроскулптури (с размери по-малки от зрънце ориз) на трима от най-известните индийски учени — физикът и носител на Нобелова награда Чи. Ви. Раман, авиационно-космическият инженер и бивш президент А. П. Дж. Абдул Калам и Викрам Сарабхай, чието име носи ракетата.

Чандана обяснява, че компанията прави този жест в знак на почит към визионерите, на чиито „рамене“ Skyroot се е издигнала.

Контекст и перспективи

Skyroot е създадена през 2018 г. от Паван Кумар Чандана и Нага Бхарата Дака, които бяха колеги в Isro, преди да напуснат и да основат стартъпа. През 2020 г. Индия отвори космическия сектор за частни фирми, разрешавайки им да строят ракети и сателити и да използват пусковите мощности на Isro с цел увеличаване на дяла на страната в глобалния пазар от настоящите 2% до 10% до 2030 г.

Оттогава правителството отчита над 400 новосъздадени космически стартъпа в страната, но Skyroot остава най-успешната компания в сектора и единственият „юникорн“ до момента. Компанията привлече внимание още през ноември 2022 г., когато изведе първата частна индийска суборбитална ракета.

Плановете на Индия за бъдещето включват изпращане на астронавти в космос догодина, орбитална мисия до Венера до 2028 г. и изграждане на национална космическа станция до 2035 г. Skyroot вярва, че нейният модел ще обслужва не само вътрешни нужди, но и глобалния пазар — от сателити за земеделие и рибарство до системи за комуникация, навигация и национална сигурност.

„70–80% от нашия пазар ще бъде световната икономика“, добави Чандана, посочвайки мащаба на потенциалните приложения и икономическите възможности пред компанията и индийската космическа индустрия като цяло.