Един от всеки четири работни обекта в Европа вече използва алгоритми или изкуствен интелект (ИИ) за решения, които пряко влияят върху работния живот – от наемане и графици до оценка на представянето. Данните са от изследване на литовската агенция Visionary Analytics за Европейската комисия, като тенденцията се очаква да нарасне бързо в следващите 10 години. Профсъюзите настояват за нови правила на равнище ЕС, които да защитят служителите. Темата засяга и България, включително динамични пазари на труда като Пловдив и региона.
Какво показва новият доклад
Според анализа инструментите за алгоритмично управление вече се прилагат при подбора на кадри, изготвяне на графици, разпределяне на задачи, наблюдение на работата и оценяване на служители. Първоначално това бе характерно за платформената заетост (като услуги за превози и доставки), но технологиите навлизат и в традиционни сектори.
Съвместен доклад на Европейската комисия и Международната организация на труда посочва, че във френския логистичен сектор ИИ се използва за планиране на маршрути с данни в реално време за трафик и точки за доставка. Ефектът е по-ефективни курсове, но и по-обхватно наблюдение и мониторинг на шофьорите.
Как алгоритмите променят условията на труд
Алгоритмичното управление може да определя работните часове, смените, възнагражденията и оценката на представянето. Профсъюзите алармират за практики без достатъчна прозрачност, включително събиране на чувствителни данни и проследяване на служители дори след излизане от системите.
„Това е нова и предизвикателна тема, а много синдикати нямат експертиза и капацитет да я адресират“, заяви Теа Ярц, конфедерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC).
По думите на Теа Ярц, в редица случаи се въвеждат нови алгоритми и метрики за измерване на представянето без да бъдат информирани синдикатите или самите служители. Тя добавя, че има случаи на неоснователно събиране на данни за психично здраве и проследяване на работещи извън работно време.
„Време е компаниите да разберат, че не могат да крият управленски решения зад алгоритмите“, подчерта Теа Ярц.
Законодателни пропуски и първи стъпки
Според Европейската комисия действащото законодателство покрива теми като интензивност на труда, прозрачност и предвидимост, но остават пропуски – например ясното разграничаване между работно и време за почивка.
През 2024 г. Европейският съюз прие Директивата за платформената заетост, която изрично предвижда, че работник не може да бъде уволнен само въз основа на решение на алгоритъм или автоматизирана система. Тя гарантира и право на човешки надзор върху автоматизирани решения и задължава компаниите да разкриват промени в алгоритмите. В сила е и Регламентът за ИИ на ЕС (AI Act) с поетапно прилагане през 2025–2026 г., както и правилата на GDPR, които дават право на гражданите да получат копие от личните си данни и информация къде се съхраняват.
Синдикатите настояват за нова рамка
Данни на Uni Europa, организация представляваща над 7 милиона работници в ЕС, сочат, че само 23 колективни споразумения в Европа вече включват клаузи за алгоритмично управление. Сред успешно договорилите са испанските Работнически комисии (CCOO) и Общ съюз на работниците (UGT), както и датската Обединена федерация на работниците (3F). Ключов фактор за напредък е участието на външни експерти и наличен бюджет – ресурс, с който много по-малки синдикати не разполагат.
„Опасенията ни са, че мнозина нямат финансовите средства да наемат експерти. Тези ресурси трябва да се споделят през граници, за да помогнем на по-слабите организации“, каза Теа Ярц и добави, че прилагането на вече договорените клаузи често е „много ниско“.
Теа Ярц подчерта, че бъдещи правила трябва да дадат повече колективни права на синдикатите, за да могат да влизат в спорове и да гарантират изпълнение на подписаните договорености.
„Алгоритмите ще стават все по-проникващи“
Алесио Бертолини, изследовател в Оксфордския интернет институт, припомня, че алгоритмично управление съществува в някаква форма още от 90-те години, но вълната на ИИ го върна с нова сила.
„През следващите години ще виждаме само по-софистицирани версии на тези инструменти – определено по-проникващи на работното място“, казва Алесио Бертолини.
Какво означава това за България и Пловдив
За България – и особено за икономики като Пловдив и региона със силна логистика, търговия и аутсорсинг – автоматизираните решения вече са реалност. Алгоритмите могат да оптимизират графици, маршрути и складови процеси, но носят и рискове от свръхнаблюдение, непрозрачни оценки и скрити пристрастия при подбор на кадри.
Добра практика за работодателите е предварителна оценка на въздействието върху личните данни и труда, информиране на служителите за използваните алгоритми, консултации със синдикати и прилагане на човешки контрол при ключови решения – особено при подбор, промяна на възнаграждение или дисциплинарни мерки.
Какво следва
И профсъюзи, и изследователи настояват за нови правила, които да обхванат всички работници, не само заетите в платформите. ETUC предлага самостоятелна директива за ИИ на работното място, синхронизирана с инициативата на Европейската комисия „Пътна карта за качествени работни места“ до края на годината. По-рано тази година препоръка в тази насока отправи и Анджей Була, докладчик в комисията по трудова заетост и социални въпроси.
„Ние като законодатели изоставаме. Технологиите вече поемат контрол… това е реалност за милиони работници в Европа, но не е регулирана“, каза Теа Ярц.
На кратко
- 1 от 4 работни места в Европа използва алгоритми/ИИ за управленски решения; очаква се бърз ръст в следващите 10 години.
- Алгоритмите се ползват за подбор, графици, инструкции, наблюдение и оценки; вече навлизат извън платформената заетост.
- Доклади сочат ефективност, но и свръхнаблюдение (пример: френска логистика с маршрутно планиране в реално време).
- ETUC: липса на експертиза и ресурси в синдикатите; нужни са повече колективни права и споделяне на експерти.
- В ЕС от 2024 г. действа Директивата за платформената заетост: забрана за уволнение само по решение на алгоритъм, човешки надзор и прозрачност за промените.
- AI Act е в сила с поетапно прилагане (2025–2026), GDPR гарантира достъп до данни и информация за съхранението им.
- В Европа има едва 23 колективни споразумения с клаузи за алгоритмично управление; покритието и прилагането са ограничени.
- За България и Пловдив: очаквано въздействие в логистика, търговия, услуги и кол центрове; нужни са прозрачност и човешки контрол.
