2026 ще бъде „Година на културния туризъм“ в България, а планинският сектор се очаква да направи прелом към целогодишен модел. Държавата насочва усилията си към устойчив растеж, излизане от имиджа на „евтина дестинация“ и по-силен фокус върху вътрешния пазар, като паралелно продължава работа по стратегически външни пазари. Това заяви министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош в рамките на Националния съвет по туризъм, където бяха отчетени резултатите от изминалата година и очертани приоритетите за 2026 г. Секторът работи 11 месеца в условията на редовно правителство.
Икономически хоризонт: по-висок дял на туризма в БВП
По прогноза на Световния съвет за пътуване и туризъм приносът на сектор „Туризъм“ към БВП на България ще достигне 8,4 процента през 2025 г., при отчетен преди това дял малко под 7 процента, съобщи заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева. Очакванията са това увеличение да бъде постигнато чрез специализирани форми на туризъм, които да осигурят по-висока добавена стойност и целогодишен поток.
„Ако успеем да надградим постигнатото на национално ниво през следващата година, ще можем да превърнем туризма в устойчив и стратегически значим сектор за държавата“, заяви Мирослав Боршош, министър на туризма в оставка.
Културата води: пълен календар, осмислени маршрути
Министерството на туризма обяви 2026-а за Година на културния туризъм. Причината: културните пътувания удължават сезона, насърчават целогодишни посещения, привличат по-ангажирани посетители и подпомагат равномерното развитие на регионите. България разполага с едно от най-богатите културни наследства в Европа — от праистория и тракийски съкровища до антични и средновековни градове, живи традиции, фестивали и занаяти.
„Големите въпроси пред културния туризъм са къде и кога, какво се случва, колко устойчиво се случва, какъв е достъпът, какъв е потокът, каква е хотелската и друга инфраструктура. Когато това е ясно, можем да представяме адекватно българския културен туризъм като част от марка България“, подчерта Мирослав Боршош.
Здравен, СПА и медицински туризъм: потенциал над 140 млн. евро
Здравният туризъм (медицински, СПА и уелнес) е сред приоритетите за 2026 г. По данни на работна група, инициирана от Министерството на туризма, България има потенциал за годишна брутна добавена стойност от над 140 млн. евро (EUR), генерирани от около 22 000 чужденци, посещаващи страната с медицинска цел. Приоритетни направления ще бъдат денталната медицина, репродуктивното здраве и рехабилитацията.
Признанието към българските балнео и СПА традиции расте: Хисаря стана първият български град-член на Европейската асоциация на историческите термални градове. Същевременно д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, бе избрана за президент на Европейската СПА асоциация.
„Ако България приеме, че туризмът, и в частност здравният туризъм, е национален приоритет, имаме всички шансове да използваме максимално възможността страната ни да бъде разпознаваема дестинация“, заяви д-р Сийка Кацарова, президент на Европейската СПА асоциация и председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм.
Вино и гастрономия: европейски печат и световен форум
През ноември България стана 25-ият член на Европейския културен маршрут „Пътят на виното“ (Iter Vitis), което интегрира винопроизводството с културните маршрути и дава международен печат за качество. Страната беше домакин и на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм на ООН с участие на около 300 представители от 31 държави, сред които 115 чуждестранни гости. Министерството на туризма стартира националната кампания „Следвай пътя на виното“ за популяризиране на винения туризъм. Генералният директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев подари на генералния секретар на Световната организация по туризъм на ООН Зураб Пололикашвили тематичната брошура „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“.
Събития и конгреси: спортът като двигател
Събитийният и конгресен туризъм също са ключови. Очаква се домакинството на мащабни форуми и спортни първенства — включително Световното първенство по волейбол 2026 — да донесе висок икономически ефект. Президентът на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев оценява очаквания ефект на над 20 млн. евро (EUR) за България, за града домакин и за региона, като над 2 млн. евро (EUR) от средствата се осигуряват от федерацията. Прогнозира се над 10 000 чуждестранни туристи да посетят София за събитието.
Планините: от ски към четири сезона
Министерството цели преход от чисто ски модел към четирисезонен планински туризъм, включващ планинско колоездене и климатолечение. Темата бе във фокуса на форум на БТА „БГ ТУРИЗЪМ – Зима 2025/2026“ в Пампорово, акцентирал върху достъпността, новите писти и модерни съоръжения.
„Нито една от държавите, към които се стремим — Италия, Франция, Австрия, Швейцария — няма под около 5000 километра писти. Българските планини и общини не разполагат дори с 200. Виждате мащаба на разликата“, каза Мирослав Боршош. „В момента българските планини са толкова ограничени като достъп, че целият поток се поема от автомобили и автобуси. Това спира развитието на планината като четирисезонна дестинация.“
Поклоннически маршрути: устойчив ръст
Поклонническият туризъм бележи стабилен интерес с годишен ръст от 5 до 10 процента. Представен бе нов пътеводител с десет поклоннически дестинации, включително София и Софийското Светогорие, Тракийската низина и Родопите, Розовата долина, Северозападна България и други духовни и културни светини.
Луксозният сегмент: бутикова България
Страната се стреми да се наложи като бутикова дестинация, съчетаваща петзвезден комфорт с автентични преживявания. Резервът е в интегралния подход — голф и СПА, вино и култура, яхтинг и гурме. По международни изследвания сегментът „луксозен туризъм“ в следващото десетилетие ще нараства с поне 8 процента годишно, което е шанс България не бива да пропуска. За първите девет месеца на 2025 г. са отчетени над 1,2 милиона нощувки в петзвездни и бутикови места за настаняване, ръст от 11 процента на годишна база.
Какво означава това за Пловдив и региона
Силният културен фокус дава естествено предимство на Пловдив — със Стария град, Античния театър и квартал „Капана“, както и на общините в региона. Хисаря, вече част от европейската карта на историческите термални градове, и близостта до Родопите създават готови трасета за комбинирани културно-СПА и планински маршрути през всички сезони.
Посланието на институциите
Министерството на туризма, заедно с държавни институции, общини, браншови и неправителствени организации, декларира, че 2026 г. ще бъде годината на стратегическо надграждане — с акцент върху качеството на услугата, устойчивостта и по-добрата свързаност и инфраструктура в планините.
„Целта е целогодишна дестинация с висока добавена стойност, която дава повече на местните общности и привлича по-ангажирани посетители“, обобщиха от Министерството на туризма.
На кратко
- 2026 г. е „Година на културния туризъм“; целта е целогодишна дестинация и излизане от имиджа на „евтина“.
- WTTC прогнозира 8,4% дял на туризма в БВП през 2025 г., при под 7% преди.
- Здравният туризъм носи потенциал за над 140 млн. евро (EUR) от ~22 000 чужденци годишно; приоритети: дентално, репродуктивно здраве, рехабилитация.
- Хисаря вече е в Европейската асоциация на историческите термални градове; д-р Сийка Кацарова оглави Европейската СПА асоциация.
- Вино и гастрономия: България е в Iter Vitis; домакин на 9-а глобална конференция с 300 участници от 31 държави и 115 чуждестранни гости.
- Събития: Световното по волейбол 2026 носи над 20 млн. евро (EUR) ефект; очаквани 10 000+ чуждестранни посетители.
- Планини: преход към четирисезонен модел; нужда от нови писти и съоръжения — в момента под 200 км писти срещу ~5000 км в водещите държави.
- Поклонничество: устойчив ръст от 5–10% годишно; нов пътеводител с 10 маршрута.
- Луксозен сегмент: очакван ръст от 8% годишно; за първите 9 месеца на 2025 г. — 1,2 млн. нощувки в петзвездни и бутикови обекти (+11%).
