Идеята за „края“ на т.нар. „ос на съпротивата“ в Близкия изток е пожелателна, а не факт. Въоръжените лидери са отслабени, но идеологията и социалните условия, които я подхранват, остават. Това подчерта арабистът и политолог д-р Инна Рудолф, научен сътрудник в Катедрата по военни науки в Кингс колидж Лондон, в обстоен анализ за текущите процеси в региона.
Какво всъщност се променя в „оста на съпротивата“
Според д-р Рудолф, в публичното пространство доминира желанието да се повярва, че влиянието на съпротивителните мрежи е намаляло до безвъзвратност. Тя обаче предупреждава, че това е опростяване на картината.
„Цари едно силно пожелателно мислене, че „Оста на съпротивата“ в Близкия изток е изчезнала. Лидерите са ужасно обезсилени, но идеологията и социалните фактори не са елиминирани.“
Експертът обръща внимание, че терминологията и мисленето на „съпротивата“ присъстват не само във въоръжени и ислямистки формации, а и в част от левите движения – тема, която рядко се обсъжда открито.
Иран и приоритетът „стабилен Ирак“
На въпроса кои са водещите актьори днес, д-р Рудолф посочва, че Ирак е от изключително геополитическо значение за Иран. Според нея Техеран вече вижда по-голяма полза в стабилно иракско правителство, способно да представлява иранските интереси на международната сцена – пряко или непряко – вместо в безусловно и продължително финансиране на милиции, които да дестабилизират страната.
„Когато вземем всички тези фактори… за Иран е много по-важно Ирак да е стабилен партньор, на когото те да могат да разчитат.“
Тази линия се засилва след загубата на съюзници в Сирия и видимото отслабване на „Хизбула“ в Ливан, включително на фона на дебата за разоръжаване на шиитската организация и евентуалното ѝ превръщане в предимно политическа структура.
Ирак след вота на 11 ноември: властта минава през консенсус
Изборите в Ирак се проведоха на 11 ноември и преминаха сравнително спокойно, без значими инциденти, въпреки политическото убийство на един кандидат преди вота. Сега страната отново навлиза в сложен период на пазарлъци и коалиционни формули.
Д-р Рудолф припомня и добре познат иракски анекдот: най-сигурният път към премиерския пост е да не спечелиш изборите. Това, по думите ѝ, личи от позициите на Шиитската координационна рамка и кръга около бившия премиер Нури ал-Малики, според които постигнатите 46 места не гарантират автоматично втори мандат за Мохамед Шия ал-Судани.
„Решението ще се вземе въз основа на консенсус“
Този консенсус се изработва от установени официални и неофициални елити, които съчетават институционалните правила с мрежи от влияние, изграждани с години.
Ливан след елиминирането на Хасан Насрала: удар, но не и край
По повод ситуацията в Ливан след елиминирането на лидера на „Хизбула“ Хасан Насрала, д-р Рудолф е категорична: ударът е огромен. Разговорите ѝ с лица, свързани с движението – политически, военно или идеологически – показват първоначални реакции на шок и отказ от вяра, че „червената линия“ е прекрачена.
„Това е огромен удар… но е нереалистично да се заключи, че движението ще изчезне.“
Причината: дълбоки социални, религиозни и културни корени в обществото. Докато в южен Ливан има групи, които се чувстват маргинализирани и не вярват, че държавата може да гарантира суверенитет и защита, ще има почва за разказа за „съпротива“.
Ескалация или разоръжаване: натискът върху Ливан
По оценка на д-р Рудолф, вероятността от по-мащабен конфликт с Израел „зависи от конкретната държава“. Тя отбелязва твърдите предупреждения на Израел: ако в зададения срок правителството в Бейрут не разоръжи „Хизбула“, ще последват много по-сериозни военни действия, включително извън южен Ливан и зоната южно от река Литани.
Като пример е посочено ликвидирането на Хайтам Али Табатабаи в южен Бейрут само преди дни. Всяка операция с цивилни жертви обаче, по думите ѝ, поляризира обществения дебат и усложнява разговорите за разоръжаване.
Широкото обществено очакване в Ливан остава оръжията да са под изключителен контрол на държавата, водена от силно правителство, което мисли за националния интерес и защитава гражданите на юг не като изолирана общност, а като неразделна част от страната.
Контекст: идеологията надживява лидерите
Основният извод от анализа на д-р Рудолф е, че идеологиите не се срутват със смяната или загубата на лидери. Структурните причини – неравенства, усещане за несигурност и дефицит на доверие в държавата – подхранват устойчивостта на мрежи като „оста на съпротивата“ в различни национални контексти.
Към това се добавя и регионална геополитическа динамика, в която Иран калибрира инструментите на влияние между военно присъствие чрез съюзни структури и дипломатическо представителство чрез стабилни партньорства, особено в Ирак.
Перспектива за региона
Предстоят ключови месеци, белязани от трудни коалиционни преговори в Ирак, праг на ескалация в Ливан и преоценка на тактиките на Иран. Ако Бейрут не намери път към институционален контрол над оръжието, рискът от разширяване на конфликтите остава висок. В същото време, изкушението да се обяви „краят“ на оста на съпротивата би било грешен прочит на по-дълбоките процеси, които продължават да действат в обществата.
Обобщение
- Оста на съпротивата не е изчезнала: лидерският вакуум не отменя идеологията и социалните причини.
- Иран пренарежда приоритетите: стабилен Ирак е по-ценен от продължителна подкрепа за дестабилизиращи милиции.
- Ирак след 11 ноември: вотът мина спокойно, но властта се решава чрез консенсус между елитите; 46 места не гарантират втори мандат за Мохамед Шия ал-Судани.
- Ливан в шок: елиминирането на Хасан Насрала е голям удар, но „Хизбула“ има дълбоки корени.
- Риск от ескалация: Израел предупреждава за по-сериозни действия извън южен Ливан и южно от река Литани; операцията срещу Хайтам Али Табатабаи засилва напрежението.
- Изходът: без силни институции и държавен контрол над оръжията, конфликтите остават вероятни.
