България влиза в 2026 г. с амбиция да превърне туризма в устойчив, целогодишен и по-високодоходен сектор – с официално обявена Година на културния туризъм и курс към четирисезонно развитие на планините. Държавата цели да излезе от рамката на „евтина дестинация“, като насочи фокуса към вътрешния пазар и стратегическите външни пазари, стъпвайки върху постигнатото през година, в която 11 месеца секторът работи в условията на редовно правителство. По прогноза на Световния съвет за пътуване и туризъм (WTTC) приносът на туризма към БВП на страната може да достигне 8,4% през 2025 г., при отчетен преди това дял малко под 7%.
Стратегията: от позициониране към устойчива добавена стойност
Министърът на туризма в оставка Мирослав Боршош подчерта, че надграждането на постигнатото на национално ниво е ключът към стабилност и дългосрочна значимост на сектора.
„Ако успеем да надградим постигнатото на национално ниво през следващата година, ще можем да превърнем туризма в устойчив и стратегически значим сектор за държавата“, заяви Мирослав Боршош по време на заседание на Националния съвет по туризъм.
Рамката за 2026 г. включва културно-исторически, здравен, винен и гастрономически, събитийно-конгресен, планински (четирисезонен), поклоннически и луксозен туризъм – специализирани форми, насочени към по-дълъг престой, по-висока средна разходна кошница и равномерно регионално развитие.
Културният туризъм – централна роля през 2026 г.
Обявената Година на културния туризъм стъпва върху едно от най-богатите културни наследства в Европа – от праисторически обекти и тракийски съкровища до антични и средновековни градове, живи традиции, фестивали и занаяти. Според заместник-министъра на туризма Ирена Георгиева, този сегмент удължава сезона, създава по-висока добавена стойност и стимулира целогодишни пътувания, отговаряйки на търсенето на автентични и устойчиви преживявания.
„Големите въпроси пред културния туризъм са къде и кога, какво се случва, колко устойчиво се случва, какъв е достъпът, какъв е потокът, каква е хотелската и другата инфраструктура, за да говорим за цялостна концепция за представянето на културния туризъм като част от Бранд България“, подчерта Мирослав Боршош.
През 2026 г. се планира активиране на исторически, фестивални и занаятчийски маршрути, насочени към привличане на високоплатежни посетители и разпределяне на туристопотоците извън класическите пикови периоди.
Здравният туризъм: потенциал за 140 млн. евро (EUR) добавена стойност
По данни от представено проучване, инициирано от Министерството на туризма, България може да реализира годишна брутна добавена стойност от над 140 млн. евро (EUR) от около 22 000 чуждестранни пациенти, които избират страната за медицински туризъм. Приоритетни са денталната медицина, репродуктивното здраве и рехабилитацията.
Град Хисаря бе включен в Европейската асоциация на историческите термални градове – първият български член, а д-р Сийка Кацарова, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм, оглави Европейската СПА асоциация (ESPA).
„Ако България приеме, че туризмът, и в частност здравният туризъм, е национален приоритет, имаме всякакъв шанс да използваме максимално възможностите пред нас“, заяви д-р Сийка Кацарова като президент на ESPA.
Вино и гастрономия: България по „Пътя на виното“
Страната стана 25-ият член на Европейския културен маршрут „Пътят на виното“ (Iter Vitis), който интегрира винопроизводството с културни маршрути. България бе домакин на 9-ата Глобална конференция за винен туризъм на Световната организация по туризъм на ООН с участие на около 300 представители от 31 държави, от които 115 чуждестранни гости. Националната кампания „Следвай пътя на виното“ и представянето на тематична брошура с 110 български изби подчертават потенциала на сектора.
„Справихме се с чест, провеждайки тази глобална конференция“, посочи заместник-министър Ирена Георгиева за форума по винен туризъм.
Тракийската низина и Пловдив са естествена сцена за винени и кулинарни преживявания, комбинирани с богато културно наследство и фестивален календар.
Събития и конгреси: големите формати като икономически двигател
Развитието на събитийния и конгресния туризъм е сред акцентите за 2026 г., включително домакинствата на мащабни спортни прояви като Световното първенство по волейбол 2026. Президентът на Българската федерация по волейбол Любомир Ганев прогнозира икономически ефект над 20 млн. евро (EUR) за страната, града и региона, като над 2 млн. евро (EUR) се осигуряват от федерацията и се очакват над 10 000 чуждестранни туристи в София.
Планините: от ски към четири сезона
На форум в Пампорово, посветен на зимния сезон 2025/2026, министър Мирослав Боршош определи 2026 г. като преломна за българския планински туризъм, с фокус върху планинското колоездене, климатолечение и модерна инфраструктура за достъп и безопасност.
„Италия, Франция, Австрия, Швейцария нямат под 5000 километра писти. Българските планини и общини не разполагат дори с 200. В момента планините са толкова ограничени като достъп, че потокът се поема от автомобили и автобуси – това спира развитието на планината като четирисезонна дестинация“, заяви Мирослав Боршош.
Сред приоритетите са изграждане на нови писти, модерни съоръжения и транспортни решения, които да намалят зависимостта от автомобилния трафик. Пловдив и Родопите имат ключова роля в модела за достъпно четирисезонно преживяване, съчетаващо спорт, природа и култура.
Поклоннически маршрути: устойчив ръст от 5–10% годишно
Поклонническият туризъм се развива с устойчив темп от 5 до 10% годишно. Първата национална конференция по темата събра духовници, представители на религиозните общности, местната власт и туристическия сектор. В присъствието на Антоний – западно и средноевропейски митрополит, бе представен нов пътеводител с 10 поклоннически дестинации, включително София и Софийското Светогорие, Тракийската низина и Родопите, Розовата долина и Северозападна България.
„Поклонническият туризъм не е само религиозно, а и културно пътуване, което отговаря на търсенето на съвременния турист за смислено преживяване“, подчерта министър Мирослав Боршош.
Луксозният сегмент: бутиковата България
Министерството на туризма вижда резерв за налагане на България като бутикова дестинация чрез интегрални продукти: голф и СПА, вино и култура, яхтинг и гурме. Международните изследвания очертават, че сегментът луксозен туризъм ще расте с поне 8% годишно през следващото десетилетие – възможност, която страната не бива да пропуска. За първите девет месеца на 2025 г. са отчетени над 1,2 млн. нощувки в петзвездни и бутикови места за настаняване – ръст от 11% на годишна база.
„Малдивите, Бали и Дубай са символ на висок клас туризъм, но България има потенциала да се превърне в бутикова дестинация на Югоизточна Европа, предлагаща лукс, вплетен в българската култура и гостоприемство“, заяви заместник-министър Ирена Георгиева.
Поглед от Пловдив
Пловдив, с Античния театър, Стария град и близостта си до Родопите, е естествен пресечен пункт на култура, вино и планински туризъм. Регионът може да капитализира Годината на културния туризъм чрез тематични маршрути – от античното наследство през фестивалния календар до винените изживявания в Тракийската низина и поклонническите пътеки към манастирите.
Обобщение
- 2026 г. е обявена за Година на културния туризъм, с цел целогодишни пътувания и по-висока добавена стойност.
- WTTC прогнозира 8,4% принос към БВП през 2025 г. при предходни нива под 7%.
- Здравен туризъм: потенциал за над 140 млн. евро (EUR) БДС от около 22 000 чуждестранни пациенти.
- Вино: България е 25-и член на Iter Vitis; домакин на 9-а глобална конференция с 300 участници от 31 държави.
- Събития: Световното по волейбол 2026 с очакван ефект над 20 млн. евро (EUR) и над 10 000 чуждестранни гости.
- Планини: курс към четирисезонен модел, нови писти и съоръжения; критичен недостиг на инфраструктура (<200 км писти срещу ~5000 в водещите държави).
- Поклонничество: устойчив ръст 5–10% годишно; нов пътеводител с 10 дестинации.
- Лукс: сегментът расте с ≥8% годишно; 1,2 млн. нощувки в 5-звездни и бутикови места за 9-те месеца на 2025 г. (+11%).
