Често използвани консерванти и регулатори на киселинността в масови храни се свързват с по-висок риск от някои видове рак и диабет тип 2, показват две мащабни нови изследвания, публикувани в списанията BMJ и Nature Communications.
Какво откриват изследванията
Анализът установява, че по-високият прием на определени консервиращи добавки е свързан с около 47% по-висока честота на диабет тип 2 и с до 32% по-висока честота на някои ракови заболявания в сравнение с по-ниска консумация. Консервантите са разделени на две групи: неантиоксиданти (потискат микробния растеж/развалянето) и антиоксиданти (ограничават окисляването). По-високият прием на неантиоксидантни консерванти е свързан с 49% по-висока честота на диабет тип 2, а при антиоксидантните добавки честотата на диабет тип 2 е с 40% по-висока при участниците с най-висока консумация.
Кои добавки изпъкват
Авторите разглеждат 17 отделни вещества. Въпреки че не е намерена връзка между общата консумация на консерванти и общата честота на рак, при някои конкретни добавки се наблюдават значими асоциации:
Калиев сорбат (широко използван в млечни и хлебни продукти) е свързан с около 14% по-висока честота на рак като цяло и с 26% по-висок риск от рак на гърдата. Натриев нитрит (използван при бекон, шунка, колбаси и други преработени меса) е свързан с 32% по-висока честота на рак на простатата. Калиев нитрат е асоцииран с 13% по-висок риск от рак като цяло и 22% по-висок риск от рак на гърдата. Ацетати (регулатори на киселинността и ароматизиращи агенти) се свързват с 15% повишен риск от рак като цяло и 25% повишен риск от рак на гърдата.
Контекстът не е нов: преработените меса, които често съдържат нитрити и нитрати, са класифицирани от Световната здравна организация през 2015 г. като канцероген от група 1 за хората (шунка, бекон, салам, кренвирши).
Как са събрани данните
Резултатите стъпват върху френската кохорта NutriNet-Santé – над 100 000 участници, проследявани средно 7,5 години. В периода 2009–2023 г. доброволците подават подробни 24-часови хранителни записи, включително наименованията и марките на индустриалните продукти. Чрез допълнителни бази данни изследователите оценяват излагането на всеки участник на конкретни добавки.
Ограничения и какво следва
Проучванията са наблюдателни и не доказват причинно-следствена връзка; възможно е неизмерени фактори да влияят на резултатите. Въпреки това авторите настояват за регулаторна преоценка на някои вещества и за по-добра защита на потребителите.
„Това изследване предоставя нови прозрения за бъдещата преоценка на безопасността на тези хранителни добавки от здравните агенции, като се отчита балансът между ползите и рисковете при консервирането на храни и връзката с раковите заболявания.“
Експертни коментари подчертават значението на резултатите за бъдещи научни разработки, но предупреждават да не се правят директни причинно-следствени изводи.
Какво означава за потребителите в България
Практичният извод е ясен: ограничете ненужните консерванти, когато е възможно, и предпочитайте прясно приготвени, минимално преработени храни. Четете етикетите за обозначения като E250 (натриев нитрит), E252 (калиев нитрат), E202 (калиев сорбат), както и ацетати E260–E263. Балансираното меню с повече пресни продукти и по-рядка консумация на обработени меса е най-сигурната стратегия до изясняване на механизми и рискови прагове.
Обобщение
- Две големи изследвания свързват по-високата консумация на определени консерванти с до 32% повече някои видове рак и около 47% повече диабет тип 2.
- Неантиоксидантни консерванти: +49% честота на диабет тип 2; антиоксидантни добавки: +40%.
- Калиев сорбат: +14% рак общо, +26% рак на гърдата; натриев нитрит: +32% рак на простатата; калиев нитрат: +13% рак общо и +22% рак на гърдата; ацетати: +15% рак общо и +25% рак на гърдата.
- Данните идват от кохортата NutriNet-Santé (над 100 000 участници; проследяване 7,5 години; 2009–2023 г.).
- Проучванията са наблюдателни – няма доказана причинност; призив за регулаторна преоценка и по-информиран избор от потребителите в България.
