Индустриалното производство в еврозоната и ЕС се ускорява на годишна база през ноември 2025 г., показват първите оценки на Евростат. На този фон България отчита най-голям спад в Съюза – 9,3%, като това е шести пореден месец, в който страната ни е на дъното по този показател.
Годишна картина: ЕС и еврозоната в плюс, България в дъното
През ноември 2025 г. спрямо ноември 2024 г. промишленото производство в еврозоната се увеличава с 2,5%, а в ЕС – с 2,2%.
В еврозоната по категории на годишна база се отчита ръст при междинните стоки с 1,1%, при енергията с 0,5%, при капиталовите стоки с 3,6% и при нетрайните потребителски стоки с 3,4%. Производството на дълготрайни потребителски стоки намалява с 2,1%.
В ЕС годишният ръст идва от междинните стоки (+0,9%), капиталовите стоки (+4,0%) и нетрайните потребителски стоки (+2,6%). Спад се отчита при енергията (–0,3%) и дълготрайните потребителски стоки (–2,9%).
Най-силен годишен ръст на промишленото производство е регистриран в Ирландия (+10,6%), Кипър (+10,5%) и Хърватия (+8,8%). Най-значителни понижения са отчетени в България (–9,3%), Малта (–8,2%) и Унгария (–5,5%).
Месечна динамика: лек ръст в еврозоната, слаб импулс в ЕС
На месечна база, през ноември 2025 г. спрямо октомври 2025 г., промишленото производство в еврозоната нараства с 0,7%, а в ЕС – с 0,2%. За сравнение, през октомври спрямо септември ръстът е същият: 0,7% в еврозоната и 0,2% в ЕС.
В еврозоната през ноември спрямо октомври продукцията на междинни стоки се увеличава с 0,3%, на капиталови стоки – с 2,8%, докато намалява при енергията (–2,2%), дълготрайните потребителски стоки (–1,3%) и нетрайните потребителски стоки (–0,6%).
В ЕС производството остава без промяна при междинните стоки, расте при капиталовите стоки с 2,5%, а спад има при енергията (–1,7%), дълготрайните потребителски стоки (–1,8%) и нетрайните потребителски стоки (–1,2%).
Най-голям месечен ръст е отчетен в Естония (+6,0%), Литва (+5,8%) и Чехия (+2,3%). Най-значителни понижения са регистрирани в Люксембург (–7,3%), Дания (–5,1%) и Португалия (–3,0%).
Контекст и позиция на Евростат
От статистическата служба на ЕС подчертават, че публикуваните данни са първи оценки за ноември и очертават устойчиво подобрение в производството, особено при капиталовите стоки, на фона на слабост при енергията и дълготрайните потребителски стоки.
„Според първите оценки на Евростат промишленото производство на годишна база се е увеличило с 2,5% в еврозоната и с 2,2% в ЕС.“ — Евростат
Какво означава това за България и региона
Шестият пореден месец с най-дълбок годишен спад поставя българската индустрия под натиск. Данните подсказват слабост в производствената активност в ключови отрасли, като възстановяването у нас изостава от общия европейски тренд. За големите индустриални центрове, включително Пловдив и региона, това означава по-предпазливо планиране на инвестиции, внимание към разходите за енергия и фокус върху модернизацията на производството, за да се навакса изоставането спрямо партньорите в ЕС.
Обобщение
- Годишно: Еврозона +2,5%; ЕС +2,2%; България –9,3% (шести пореден месец последна).
- По категории (годишно, ЕС): ръст при междинни, капиталови и нетрайни стоки; спад при енергия и дълготрайни стоки.
- По държави (годишно): ръст: Ирландия, Кипър, Хърватия; спад: България, Малта, Унгария.
- Месечно: Еврозона +0,7%; ЕС +0,2%; най-силни ръстове: Естония, Литва, Чехия; най-големи спадове: Люксембург, Дания, Португалия.
