Маришкият басейн може да се превърне в стратегически двигател на българската икономика и индустрия: това заяви министър-председателят Росен Желязков при официалното подписване на споразумение между Български енергиен холдинг (БЕХ), Българска академия на науките (БАН) и „Мини Марица-изток“ за сътрудничество в проучването на критични суровини и редкоземни метали.
Прагматичен фокус и възможност за нов растеж
Маришкият басейн има възможности и потенциал, районът може да бъде изключително важен за развитието на българската конкурентоспособност. Ако допреди година говорихме как да не допуснем свиването, сега вече говорим за това как да увеличим възможностите на басейна. Горд съм, че много от проблемите, които България по принцип си носи, успяхме да ги решим по един последователен, добър и приемствен начин.
По думите на премиера, темата изисква прагматичен подход с фокус върху устойчивите ползи за страната и утвърждаване на България като надежден партньор в региона. Той подчерта, че енергетиката остава водещ отрасъл за страната, а в комбинация с геостратегическото местоположение и развита свързаност ни дава шанс да бъдем сериозен фактор в Югоизточна Европа.
Нова дирекция в БЕХ и активна роля на държавата
Министърът на енергетиката Жечо Станков акцентира върху потенциала на въглищата в района за извличане на редкоземни елементи и критични суровини, съдържащи се в тях. Той обяви, че в рамките на БЕХ ще бъде създадена нова специализирана дирекция, която ще отговаря за проучвания, геоложки дейности и иновации, включително в областта на критичните суровини.
За първи път в новата история на България държавата не само ще се възползва от концесионни такси във връзка с търсене и проучване на нефт и газ или критични суровини, а и ще участва активно и ще изгражда капацитет в този процес.
Проучвания в Източномаришкия въглищен басейн
Още в средата на миналата година правителството ускори действията по търсене и разработване на находища със стратегическо значение, като фокусът падна върху „Източномаришки въглищен басейн“ – най-мащабното находище на лигнитни въглища в страната с продуктивна площ от 240 кв. км. Подписан бе меморандум за разбирателство между БЕХ и Университета в Северна Дакота (UND) – една от водещите научни институции в сферата.
На национално ниво БЕХ, „Мини Марица-изток“ и Геологическият институт на БАН предприеха целенасочени действия за оценка на потенциала на басейна. Извършени са 10 дълбоки сондажа в трите рудника, като БАН ще отдели общо между 400 и 600 проби за анализ в национални лаборатории. Резултатите ще покажат концентрациите на пълен спектър редкоземни елементи и критични суровини.
Проучванията отварят реална перспектива за нов живот на региона: очаква се възможност за повишаване на въглищния добив с до 20%, което означава запазване на заетостта и създаване на нови производства с висока добавена стойност. Паралелно, те могат да укрепят веригите за доставки и да намалят зависимостта на Европа от внос на ключови материали.
Какво следва
След лабораторните анализи държавата и партньорите ѝ ще трябва да оценят икономическата целесъобразност и технологичните решения за устойчив добив и преработка. При положителни резултати „Маришкият басейн“ може да се превърне в ядро за развитие на индустрии, свързани с електроника, енергийни технологии и зеления преход – с осезаем ефект върху българската конкурентоспособност.
Обобщение
- Подписано е споразумение между БЕХ, БАН и „Мини Марица-изток“ за проучване на критични суровини и редкоземни метали.
- Премиерът Росен Желязков акцентира върху прагматичен подход и възможност Маришкият басейн да повиши конкурентоспособността на България.
- Министър Жечо Станков обяви нова дирекция в БЕХ за проучвания, геология и иновации и активна роля на държавата.
- В Източномаришкия въглищен басейн са извършени 10 дълбоки сондажа; БАН ще анализира 400–600 проби в национални лаборатории.
- Находището е най-голямото в страната – 240 кв. км; проучванията дават шанс за до 20% ръст на въглищния добив и нова икономическа дейност.
