Унгария отива на избори на 12 април в вот, който мнозина в страната и в ЕС приемат като референдум за модела на управление на Виктор Орбан. Опозиционният лидер Петер Мадяр и партията му „Тиса“ водят с 12 пункта в социологическите изследвания и се стремят да сложат край на това, което самият Орбан нарича „нелиберална демокрация“. Резултатът ще има пряко отражение върху единството на ЕС по Русия, Украйна и върховенството на закона – тема важна и за България.
Защо тези избори са важни
С население от 9,6 милиона души, Унгария е сред най-трудните партньори на Брюксел по време на управлението на Орбан. Будапеща често използва правото си на вето, за да блокира санкции срещу Русия, да забавя финансова помощ за Украйна и да спира спешни решения на ЕС. Без Орбан мрежата от десни популистки лидери в Европа – сред които Андрей Бабиш в Чехия и Роберт Фицо в Словакия – би била значително по-слабо свързана в Европейския съвет.
Под натиска на унгарските блокади в ЕС се засилиха призивите за ограничаване на принципа на единодушие. Валери Айе, лидер на либералите в ЕС, подчерта, че Орбан многократно е използвал ветото като „инструмент за изнудване“.
„ЕС ще се разпадне сам“, прогнозира Виктор Орбан, министър-председател на Унгария.
Основните линии на сблъсък
Петер Мадяр обвинява „Фидес“ и Виктор Орбан в корупция и шуробаджанащина, в подкопаване на икономиката чрез обслужване на олигарси и в загуба на европейски средства заради конфликти с Брюксел. По време на дългото управление на Орбан правителството затегна контрола над медиите и държавните компании, отслаби независимостта на съдебната власт и прие закони, които влошиха позициите на страната в класациите за прозрачност.
Днес Унгария е последна сред държавите от ЕС в индекса на World Justice Project за върховенство на закона. Орбан се опира на теми, които поляризират обществото – например забраната на гей парада – с цел да разедини електората на „Тиса“, в който има и зелени, и леви избиратели, както и бивши поддръжници на „Фидес“.
„Властта ще използва всички възможни мръсни трикове“, предупреди Золтан Тар, заместник-лидер на „Тиса“.
Как и кога ще се гласува
Вотът е насрочен за неделя, 12 април. Унгарците ще изберат 199 депутати в Народното събрание – 106 в едномандатни райони и 93 от партийни листи.
Според агрегатор на социологически данни „Тиса“ води с 49% срещу 37% за „Фидес“. Други формации – Демократичната коалиция, крайнодясната „Нашата родина“ и сатиричната Партия на двуопашатото куче – са на ръба да преминат прага за влизане в парламента.
Свободни и честни ли ще бъдат изборите
От 2011 г. насам правилата и районите са прекроени в полза на управляващите. Кабинетът на Орбан контролира около 80% от медийния пазар. Унгарците в съседни държави могат да гласуват по пощата, докато живеещите извън страната с постоянен адрес в Унгария трябва да пътуват до посолства – разлика, която често е обект на критики.
Въпреки тези условия анализатори отбелязват, че при честно преброяване победа на опозицията е възможна.
Какво би променила победата на Мадяр
В Брюксел гледат на Мадяр като шанс за рестарт на отношенията с Будапеща. Той обаче не е безусловен евроентусиаст и отхвърля идеята за „европейска супердържава“. Вътре в страната реформите ще бъдат трудни: ключови институции и постове са заети от лоялни на сегашната власт кадри.
Анализатори подчертават, че само конституционно мнозинство от две трети може да позволи дълбоки промени в законодателството, изборните правила и възстановяването на върховенството на закона.
„Ние дефинираме режима като нелиберална демокрация“, заявяваше неведнъж Виктор Орбан, министър-председател на Унгария.
На кратко
- Вотът на 12 април се очертава като референдум за модела „Орбан“ и е ключов за единството на ЕС.
- „Тиса“ на Петер Мадяр води с 49% срещу 37% за „Фидес“, според агрегатор на анкети.
- Системата е променяна в полза на управляващите от 2011 г., а властта контролира около 80% от медийната среда.
- Залогът за ЕС: санкциите срещу Русия, помощта за Украйна и бъдещето на принципа на единодушие.
- Без 2/3 мнозинство опозицията трудно би провела дълбоки институционални реформи.
