Румен Радев обяви оставката си на 19 януари и я внесе официално на 20 януари – само седмици преди осмите парламентарни избори за последните пет години. Ходът му, който отдавна се коментираше, може да разклати политическия пейзаж в България и да отвори път към нова формация около най-популярния политик в страната.
Шанс за нова първа сила в парламента
Ако, както се очаква, Радев създаде партия или оглави съществуващо движение, социологическите проучвания му дават реален шанс да вкара формацията си в следващия парламент като най-силна политическа сила. Бившият боен пилот и бивш главнокомандващ на Военновъздушните сили, избран за президент през 2016 г. и преизбран през 2021 г., години наред води рейтингите като най-одобряван политик.
Дали влизането му в ежедневната партийна политика ще промени дълготрайно баланса на силите и външнополитическата ориентация на страната, остава отворен въпрос. В последните години Радев нееднократно поставяше под съмнение европейската линия за подкрепа на Украйна и водеше активна кампания срещу присъединяването на България към еврозоната.
Прощалното обръщение: диагноза за системен дефект
В телевизионното си прощално слово Радев предложи на моменти точен, но силно полемичен прочит на българската действителност. Той подчерта, че политическата нестабилност го е принудила да назначи седем служебни кабинета за пет години, докато страната преминаваше от избори към избори без устойчиво управление.
„България външно е демокрация, но на практика функционира по механизмите на една олигархия.“
По думите му „политиката се води извън формално отговорните институции“, а зад кулисите действат „кукловоди“, които влияят върху решенията на парламента. Без да назовава имена, посланието бе ясно – визирани са фигури като Делян Пеевски – депутат и партиен лидер от ДПС, който според критиците упражнява непрозрачно влияние. Радев твърди, че подобни силни играчи са „овладели партии, банки, компании и медии“ и превръщат властта в инструмент за натиск, търгувайки с националния интерес.
Украйна и еврото – разделителните линии
Най-острите реакции породиха тезите му за войната и общата валута. Президентът отново постави под въпрос курса на активна подкрепа за Киев.
„Опасна война близо до нашите граници“ не бива да въвлича българите, предупреждава Радев.
Той определи като „окончателен разрив“ между обществото и политическата класа решението на парламента да не уважи искането му за референдум за датата на въвеждане на еврото, намеквайки, че на гражданите е било отказано правото да решат този въпрос. В предишни свои изяви Радев поставяше под съмнение и демократичната легитимност на парламент да вземе подобно решение – позиция, която предизвика остри възражения.
Интеграцията на България и спорът за посоката
Въпреки политическите турбуленции, през последните години страната завърши европейската си интеграция с присъединяване към Шенген и еврозоната – процес, който Радев многократно критикуваше. В речта си той зададе въпроса защо тези стратегически цели не са донесли търсената стабилност, защо доверието в медиите и съда остава ниско и защо масовите протести се повториха нееднократно.
Какво следва: избори и нов политически център
Датата за парламентарния вот все още не е обявена, но се очаква изборите да се проведат в края на март или през април. Оставката бе анонсирана на 19 януари и подадена официално на 20 януари, съобщиха от президентската институция. Ако Радев действително премине към партийно лидерство, новият парламент може да се окаже с пренаредени сили и вероятно с по-ясно изразен център около негов проект.
Как това ще се отрази на външната политика – най-вече спрямо Украйна и европейската интеграция – и на вътрешната стабилност, ще стане видно след кампанията. Засега едно е ясно: напускането на президентството със стремеж към по-голяма власт превръща Радев в централна фигура на предстоящия предизборен сблъсък.
На кратко
- Румен Радев обяви оставка на 19 януари и я внесе официално на 20 януари – преди осмите избори за пет години.
- Очаква се да оглави нова или съществуваща формация с шансове за най-силна парламентарна сила.
- В прощалното си слово говори за „олигархични механизми“, „кукловоди“ и непрозрачно влияние; визирани са фигури като Делян Пеевски.
- Критикува подкрепата за Украйна и настояваше за референдум за датата на въвеждане на еврото.
- Въпреки политическата криза страната завърши интеграцията си с присъединяване към Шенген и еврозоната.
- Изборите се очакват в края на март или през април; предстои да се види дали проектът на Радев ще пренареди сцената.
