След над тринадесет часа дебати Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси одобри на второ четене проектопромените в Изборния кодекс. Основният акцент е върху въвеждането на оптични устройства за сканиране на бюлетини, както и нови правила за избирателните списъци и секциите зад граница.
Какво приеха депутатите
Отхвърлено бе искането на „БСП-Обединена левица“ оптичните устройства да влязат в употреба от 1 януари 2027 г. Вместо това мнозинството реши законът да влезе в сила от публикуването му в „Държавен вестник“.
Подкрепено бе предложението на ГЕРБ-СДС, според което ако няма възможност да се осигурят оптичните устройства за първите поред парламентарни избори, вотът да се проведе по действащите до този момент разпоредби на кодекса.
По предложение на „Има такъв народ“ Народното събрание прие в срок от един месец от влизането в сила на закона Министерският съвет да предприеме действия за осигуряване на оптичните устройства.
Комисията одобри още избирателните списъци да се съставят на база на данните на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението. В държави извън Европейския съюз ще могат да се образуват до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства на България в съответната държава.
На второ четене бяха приети основно предложенията на работната група, както и отделни редакционни текстове на „Има такъв народ“, „БСП-Обединена левица“ и ГЕРБ-СДС. Записано бе новите устройства и техният софтуер да са държавна собственост, които да се придобиват и управляват от „Информационно обслужване“ АД. Централната избирателна комисия (ЦИК) ще организира и утвърждава удостоверяването на съответствието и ще дава разрешение за използването им. Приеха се и минималните технически изисквания към оптичните устройства.
Заседание с дълъг финал
Поредното извънредно заседание започна във вторник следобед, а гласуването текст по текст започна след полунощ. Така комисията приключи работата си по ключовите текстове в ранните часове.
Спорове и напускане на опозицията
Дебатът премина напрегнато. От опозицията поставиха под съмнение прозрачността на работната група, подготвила пакетa от изменения.
„Ремонт на ремонт ще има на този Изборен кодекс“, заяви Надежда Йорданова, народен представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“, като определи работната група зад законопроекта като „фантом“.
От „Възраждане“ също многократно посочиха, че групата е анонимна и не е ясно кой стои зад конкретните предложения. Те настояха заседанието да продължи в светлата част на денонощието, но мнозинството отхвърли искането.
„В знак на протест ние напускаме и няма да участваме повече в този фарс“, заяви Златан Златанов, народен представител от „Възраждане“, след което групата му напусна заседанието.
Какво следва
След решението на комисията проектопромените в Изборния кодекс предстои да бъдат обсъдени на второ четене в пленарна зала. Междувременно Министерският съвет трябва да започне процедурите по осигуряване на оптичните устройства в рамките на определения едномесечен срок. Ако те не могат да бъдат въведени за първите поред парламентарни избори след промените, вотът ще се проведе по досегашните правила.
На кратко
- Над тринадесет часа дебати и второ четене на промени в Изборния кодекс.
- Отхвърлено отлагане на оптичните устройства до 1 януари 2027 г.; законът влиза в сила с публикуването в „Държавен вестник“.
- При невъзможност да се осигурят устройства за първите поред парламентарни избори – гласуване по старите правила.
- Министерският съвет получава едномесечен срок да предприеме действия по осигуряването на устройствата.
- Избирателните списъци ще се базират на последното преброяване на НСИ; до 20 секции извън ЕС извън дипломатическите и консулските мисии.
- Устройствата и софтуерът им стават държавна собственост, управлявана от „Информационно обслужване“ АД; ЦИК удостоверява съответствието и разрешава използването.
