Над тринадесет часа продължи извънредното заседание на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси, на което на второ четене бяха обсъдени проектопромените в Изборния кодекс. Депутатите отхвърлиха предложението на „БСП–Обединена левица“ оптичните устройства за сканиране на бюлетините да се въведат от 1 януари 2027 г. и решиха законът да влезе в сила от публикуването му в „Държавен вестник“.
Дълго заседание и ключови решения
Дискусията започна във вторник следобед, а гласуването текст по текст стартира след полунощ. Подкрепено бе предложението на ГЕРБ–СДС в случай на невъзможност да се осигурят оптични устройства за първите поред парламентарни избори, вотът да се проведе по действащите до влизането в сила на промените правила.
Комисията прие и предложението на „Има такъв народ“ Министерският съвет в срок от един месец след влизането на закона в сила да предприеме действия за осигуряване на оптичните устройства.
Какво се променя в Изборния кодекс
Основните изменения засягат: въвеждането на оптични устройства за сканиране на бюлетини; съставянето на избирателните списъци на база данните на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване; както и възможност в държави извън Европейския съюз да се образуват до 20 секции извън дипломатическите и консулските представителства на България.
Собственост, контрол и изисквания към устройствата
На второ четене бяха приети основно текстовете, изготвени от работната група, както и отделни редакционни предложения на „Има такъв народ“, „БСП–Обединена левица“ и ГЕРБ–СДС. Решено бе новите устройства и техният софтуер да са държавна собственост, която ще бъде придобивана и управлявана от „Информационно обслужване“ АД. Централната избирателна комисия (ЦИК) ще организира и утвърждава удостоверяването на съответствието и ще дава разрешения за използването на устройствата и софтуера им. Уточнени бяха и техническите изисквания, на които трябва да отговарят оптичните скенери.
Спорове, напускане и критики от опозицията
Дискусията протече при остри реплики и напуски. Малко преди началото на нощното гласуване народният представител от ПП–ДБ и бивш министър на правосъдието Надежда Йорданова заяви, че мнозинството избягва аргументиран спор.
„Дебатът премина без почти да се разменят аргументи. Мнозинството зад измененията изслушва опозицията търпеливо, понякога с досада, но в повечето случаи мълчи. Ремонт на ремонт ще има на този Изборен кодекс.“
От „Възраждане“ многократно поставиха под въпрос прозрачността на работната група и настояха заседанието да продължи в светлата част на денонощието. След като предложението бе отхвърлено, групата напусна в знак на протест. Народният представител Златан Златанов обяви:
„В знак на протест ние напускаме и няма да участваме повече в този фарс.“
Какво следва
След приключилото второ четене в комисия, проектопромените в Изборния кодекс предстои да бъдат разгледани на второ четене в пленарната зала. Ако бъдат окончателно приети, законът ще влезе в сила веднага след обнародването му в „Държавен вестник“.
Обобщение
- 13+ часа заседание на правната комисия с второ четене на промени в Изборния кодекс.
- Отхвърлено е предложението на БСП–Обединена левица за въвеждане на скенерите от 1.01.2027 г.
- Влизане в сила на закона от публикуването му в „Държавен вестник“.
- Резервен режим: при липса на скенери за първите избори – вот по старите правила (предложение на ГЕРБ–СДС).
- Един месец за Министерския съвет да осигури устройствата (предложение на „Има такъв народ“).
- Скенерите и софтуерът са държавна собственост, управлявани от „Информационно обслужване“ АД; ЦИК удостоверява съответствието.
- Избирателни списъци по данни на НСИ и до 20 секции извън ЕС извън дипломатическите мисии.
- Опозиционни критики и напускане на „Възраждане“ по време на заседанието.
