Символи от древногръцката митология и остра политическа реторика белязаха годишния прием за дипломатическия корпус в Охрид, където на 21 януари 2026 г. президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова отправи критики към Европейския съюз и към настояванията на „съседа“.
Метафората „Пенелопа и Одисей“ в служба на политическото послание
В речта си държавният глава използва силни метафори, за да опише натиска за промени в основния закон. Тя подчерта, че очакванията отвън не бива да подменят вътрешния конституционен ред и суверенната воля.
„Ние не можем да бъдем Пенелопа, която, чакайки Одисей, непрекъснато променя Конституцията по искане на някого отвън“.
Гордана Силяновска-Давкова настоя, че дипломацията е „цивилизационен механизъм, който събаря стени и изгражда мостове“, и заяви, че предпочита „кръгли маси пред карти на фронтове“.
Критики към политиката на ЕС и „двойните стандарти“
Президентът очерта серия от възражения към европейската политика на разширяване, включително „рисковете от политическа произволност и двойни стандарти“.
„Как е възможно, не е ли лицемерие и цинизъм да се позоваваш на национален конституционен патриотизъм и на консенсуса като преграда срещу промени в конститутивните актове на ЕС, а от една държава да се иска да изпълни ‘само още едно условие’, да направи ‘само още една отстъпка и конституционна промяна’, защото така искал съседът, така препоръчвал докладчикът или Европейският съвет?“
Тя подчерта, че е трудно да се живее в условия на „постоянна несигурност“, когато се налага да се съвместяват Копенхагенските критерии с допълнителни „балкански изисквания“.
„Странно е да се позоваваш на Копенхагенските критерии и едновременно с това да настояваш за балкански изисквания, да очакваш реформи и върховенство на закона, а да толерираш билатерализация, ветоизация и двойни стандарти.“
Силяновска-Давкова предупреди и за последиците от променящи се условия при всяко разширяване.
„Ако разширяването се превърне в процес, при който всеки нов член предефинира пътя на следващия – Съюзът ще загуби онова, което го прави Съюз“.
„Не искаме привилегии – искаме критерии“
В заключение президентът настоя за надеждна и равноправна европейска перспектива за региона.
„Не искаме привилегии – искаме критерии. Разширяването не е само тест за кандидатите, а и за демократичния капацитет на Съюза.“
„Западните Балкани не бива да бъдат третирани като периферия на периферията. Това е европейско предизвикателство и приоритет за сигурността“.
Контекст: условията по пътя към ЕС и ангажиментите към България
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка за започване на преговори между Скопие и Европейския съюз, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Държавата следва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
В Протокола от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция е записано, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. Документът потвърждава ангажимента, че нищо в конституцията на Република Северна Македония не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда още противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.
Конституцията „с трепереща ръка“
В част от изказването си Силяновска-Давкова се позова на юридически авторитети, за да подчертае, че конституцията е „закон над законите, lex superior“, който трябва да се променя рядко и с изключителна предпазливост.
„…тя е закон над законите, lex superior, който трябва да се изменя рядко и с трепереща ръка, както казваше белгийският професор Вини, както и най-важният обществен договор на македонските граждани, както пишеше Русо“.
Обобщение
- Президентът на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова критикува „двойните стандарти“ в ЕС и настояванията на „съседа“ на прием в Охрид на 21 януари 2026 г.
- Тя заяви, че страната не може да бъде „Пенелопа“, която постоянно променя Конституцията по външен натиск, и определи конституцията като „lex superior“.
- Скопие е обвързано с „френското предложение“ от юни 2022 г., 2017 г. договора с България и протоколите – включително включването на българите в преамбюла и два конституционни члена.
- Протоколите изискват действия срещу езика на омразата, реабилитация на жертвите на комунистическия режим и отваряне на архивите на югославските служби.
- Силяновска-Давкова: „Не искаме привилегии – искаме критерии“, а разширяването е тест и за ЕС.
