Петима кандидати за служебен министър-председател заявиха готовност да поемат поста, след като днес приключиха срещите по конституционната процедура за назначаване на служебен кабинет. Президентът Илияна Йотова проведе разговори с всички лица, посочени в Конституцията като допустими за служебен премиер, и предстои да избере измежду съгласилите се.
Кой може да бъде служебен премиер по Конституция
Съгласно промените в Конституцията от 2023 г., държавният глава може да назначи служебен министър-председател измежду: председателя на Народното събрание; управителя или подуправителите на Българската народна банка; председателя и заместник-председателите на Сметната палата; омбудсмана или негов заместник. В рамките на тази процедура Илияна Йотова изслуша всички, за да прецени кой има готовност и капацитет да поведе кабинет в кратки срокове.
Кой изрази готовност да поеме поста
Петима заявиха, че са готови да оглавят служебно правителство: подуправителят на Българската народна банка Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев, както и заместник-председателите на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
Подуправителят на БНБ Андрей Гюров подчерта, че участието му е възможно при ясни правила:
„Готов съм да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия. Нямам морални колебания да приема такава позиция.“
По повод юридическия казус около назначението му в БНБ, Гюров допълни:
„Административният съд вече отмени решението на Комисията за противодействие на корупцията, което беше основа за моето отстраняване от Управителния съвет. В момента тече дело пред Съда на Европейския съюз и на изслушването получих категорична подкрепа от становищата на Европейската централна банка и на Европейската комисия.“
Заместник-омбудсманът Мария Филипова също се обяви за готовност да поеме поста:
„Ще приема, ако президентът Илияна Йотова реши. От 15 години съм държавен служител и работя чрез различни институции за благополучието на хората.“
Председателят на Сметната палата Димитър Главчев, който вече два пъти е бил служебен премиер, за трети път изрази готовност да оглави кабинет:
„Свикнал съм да изпълнявам конституционните си задължения. Имам два пъти повече основания да не приема, тъй като два пъти вече бях служебен премиер, но това е личен аргумент и не фигурира в Конституцията. Казах, че съм склонен да приема, но изборът е на президента.“
Заместник-председателят на Сметната палата Маргарита Николова заяви, че ще изпълни конституционния си дълг:
„Доказала съм, че мога да създавам работещи екипи, не бягам от трудните решения. Познавам детайлно работата в администрацията и считам, че това ще ми помогне да се справя.“
Заместник-председателят на Сметната палата Силвия Къдрева подчерта своята готовност и реализъм относно предизвикателствата:
„Не бягам от отговорност. Законово нищо не ме възпрепятства да бъда служебен премиер и ще изчакам решението на президента. Ще е изключително трудна задача да се състави кабинет за кратък срок – предполагам, че за всеки от нас това ще е трудно, защото не познаваме този процес.“
Кой отказа поста
В рамките на срещите с държавния глава стана ясно, че председателят на Народното събрание Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев, подуправителите на БНБ Петър Чобанов и Радослав Миленков, както и омбудсманът Велислава Делчева, няма да приемат поста.
Рая Назарян мотивира отказа си с необходимостта от безпристрастност:
„Политическо лице не бива да е служебен премиер, защото трябва да има усещане за безпристрастност. Колкото и да е подготвен председателят на парламента, към него ще има съмнения за намеса в изборния процес.“
Гуверньорът на БНБ Димитър Радев заяви:
„Ако приема да стана служебен министър-председател, това би представлявало нарушение на българското и европейското законодателство, както и на утвърдените етични норми.“
Подуправителят на БНБ Петър Чобанов подчерта, че към момента не вижда необходимост от негово участие в тази роля:
„Не мисля, че сега съм необходим като служебен премиер. Бих се съгласил, ако има опасност от конституционна криза и никой друг не би се съгласил.“
Подуправителят на БНБ Радослав Миленков беше категоричен:
„Давам същия отговор, който давах и последните три пъти на предходния президент. Имам много ангажименти в Европейската централна банка и в БНБ.“
Омбудсманът Велислава Делчева изтъкна ролята на институцията:
„Омбудсманът няма място в изпълнителната власт. Това е независим орган, който защитава правата на гражданите, когато държавата действа или бездейства в техен ущърб.“
Какво предстои
Следващата стъпка е президентът Илияна Йотова да издаде указ за назначаване на служебен министър-председател измежду петте имена, дали съгласие. Обичайно новоизбраният служебен премиер предлага състав на кабинет, който се назначава с указ на президента. Основната цел на служебното правителство е да гарантира нормалното функциониране на държавата и организирането на честни и спокойни избори.
За Пловдив и региона това означава предвидимост на институционалната работа – подготовка на изборния процес, сигурност на публичните услуги и продължаване на текущи административни процедури, без прекъсване на ежедневните услуги за гражданите и бизнеса.
Обобщение
- Петима заявиха готовност за поста служебен премиер: Андрей Гюров, Мария Филипова, Димитър Главчев, Маргарита Николова и Силвия Къдрева.
- Петима отказаха: Рая Назарян, Димитър Радев, Петър Чобанов, Радослав Миленков и Велислава Делчева.
- Процедура: Президентът избира служебен премиер от конституционно определен кръг; следва указ и съставяне на кабинет.
- Фокус: Осигуряване на стабилност на институциите и прозрачна организация на изборите в цялата страна.
