Защо сега: нарастваща консумация и тревожни тенденции
„Все повече държави започват да виждат ефекта от затлъстяването, особено при децата, в последните години. От една страна то е свързано със заседнал начин на живот и прекомерна употреба на екранни устройства, а от друга – с висока консумация на напитки с много захар, включително енергийни“,
каза Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics.
По думите му България е на 4-то място в ЕС по затлъстяване сред децата, а като общ дял на затлъстяване сред населението страната също е сред водещите в Съюза. Това повишава риска от придобит диабет, остеопороза, остеоартрит, гръбначни изкривявания, ставни проблеми и високо кръвно налягане – състояния с пряка връзка към прекомерната консумация на подсладени напитки.
България в европейски контекст: данните за децата
По данни на Детския фонд на ООН (UNICEF) от септември 2025 г. България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване при децата в Европа, като почти едно от всеки три деца е с наднормено тегло. Изследване по линия на Европейската инициатива на Световната здравна организация (СЗО) за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI), проведено през 2022–2024 г., показва, че 17,8% от децата на възраст 6–9 години в България консумират безалкохолни напитки по-често от три пъти седмично.
Как работи данъкът: модели и ефекти
В Европейския съюз няма единна рамка – всяка държава прилага собствена ставка и обхват. Сред практикуваните модели са: облагане при надхвърляне на праг за съдържание на захар; степенувани ставки, обвързани с количеството захар; фиксирана сума на литър; или комбинирани режими. Данъчната политика често насърчава производителите да намаляват захарта и да рефорулират продуктите.
Двойната полза е и здравна, и фискална. В държавите от ЕС с действащ данък приходите през 2021 г. достигат 2,13 млрд. евро (EUR), като паралелно се наблюдава измерим спад в потреблението. Проучвания сочат, че консумацията на подсладени напитки намалява с около 15% след въвеждане на такава мярка.
Международни примери и нови посоки
Данък върху подсладените напитки вече прилагат Франция, Великобритания, Ирландия, Унгария, Белгия, Португалия и Хърватия, а през тази година идентично облагане се въвежда и в Литва и Естония. Световната здравна организация подчертава, че над 80% от смъртните случаи в Европейския регион се дължат на хронични незаразни болести, като нездравословното хранене и повишената консумация на свободни захари са сред водещите предотвратими рискови фактори.
В международен план се наблюдава и преосмисляне на хранителните политики. Според Аркади Шарков Министерството на здравеопазването и социалните услуги на САЩ е обявило „исторически рестарт“ на федералната хранителна политика, а в началото на годината „щатската здравна администрация в лицето на Робърт Кенеди“ е обявила „война на захарта“.
„Нашето предложение е и България – като 12 други европейски страни – да помисли за такъв тип акциз, който да финансира програми за превенция, а защо не и Национална програма за борба със затлъстяването“, заяви Аркади Шарков.
Приходи с кауза: къде да отидат средствата
Ключово условие на експертите е приходите от данъка да бъдат целево инвестирани в детско и училищно здраве, насърчаване на здравословното хранене, превенция и образователни кампании. Подобен целеви модел се прилага успешно в редица държави.
Какво показват българските навици
Справка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отчита, че 30% от 15-годишните в България консумират подсладени безалкохолни напитки ежедневно. Данните на Националния статистически институт (НСИ) потвърждават тенденцията: средното потребление на газирани напитки на човек в домакинство се увеличава от 29 литра през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г.
Как реагира индустрията
На въпрос дали секторът би подкрепил подобно облагане, Аркади Шарков посочва, че в момента предложението е „висящо“ и не среща разбиране. Той допълва, че в част от държавите производителите реагират с намаляване на захарта, преминаване към естествени подсладители и по-отговорен подход към здравето на потребителите.
„Това е нова епоха в храненето на американците. Това е и краят на епохата „Рокфелер“, която близо 100 години прокламираше заместители на естествените храни – вместо масло да се консумира маргарин, вместо мас – ядкови олия, и много захар“, коментира Аркади Шарков.
Той допълва своя исторически прочит за възхода на заместителите на естествените мазнини в САЩ през XX век и влиянието на синтетични продукти върху общественото здраве. Съвременните препоръки на американските власти, по думите му, насърчават избягване на добавени захари и синтетични подсладители, а за най-малките не се препоръчва никакъв прием на добавена захар – сигнал, че превенцията трябва да започва в ранна възраст, когато се формират хранителните навици и „течните калории“ лесно се превръщат в траен риск.
Какво следва
Според Health Metrics въвеждането на данък върху подсладените напитки е реалистична и ефективна стъпка, ако бъде обвързана с ясни цели, прозрачност на средствата и подкрепени от държавата програми за превенция. Такава реформа би могла едновременно да подобри общественото здраве и да донесе стабилни приходи за политики в подкрепа на децата и семействата.
На кратко
- Експерти от Health Metrics предлагат данък върху подсладените напитки у нас с цел превенция на незаразните болести и финансиране на детско и училищно здраве.
- България е на 4-то място в ЕС по затлъстяване при децата; почти 1 от 3 деца е с наднормено тегло (UNICEF, септември 2025 г.).
- По COSI (2022–2024) 17,8% от децата на 6–9 г. пият безалкохолни над 3 пъти седмично; по ОИСР 30% от 15-годишните консумират ежедневно.
- НСИ отчита ръст в потреблението на газирани напитки: от 29 л (2020) до 37,9 л (2024) на човек от домакинство.
- В ЕС няма единен модел; действащи данъци носят 2,13 млрд. евро (EUR) приходи (2021) и свързан спад на потреблението с около 15%.
- Примери: Франция, Великобритания, Ирландия, Унгария, Белгия, Португалия, Хърватия; през тази година – Литва и Естония.
- Индустрията е резервирана, но рефорулирането към по-ниска захар е честа реакция там, където данъкът вече действа.
