Въвеждане на данък върху подсладените безалкохолни напитки у нас да стане част от държавната политика за превенция на незаразните заболявания – за това призовават експертите от Health Metrics, организация за здравни, социални и икономически анализи, чиято цел е по-добри данни за по-добри политики в България.
Защо сега: тревожни данни за детското здраве
Все повече държави отчитат ръста на затлъстяването при децата. България е на 4-то място в ЕС по детско затлъстяване, а като дял на населението със затлъстяване страната ни е сред водещите в Съюза. Това носи след себе си значими здравни рискове и нарастващи разходи за лечение – придобит диабет, остеопороза, остеоартрит, гръбначни изкривявания, ставни проблеми и високо кръвно налягане, като последното е в пряка връзка с консумацията на напитки с високо съдържание на захар.
По данни на УНИЦЕФ от септември 2025 г. почти едно от всеки три деца в България е с наднормено тегло. Проучване по линия на Европейската инициатива на СЗО за наблюдение на затлъстяването при деца (COSI) за периода 2022–2024 г. отчита, че 17,8% от децата на 6–9 г. у нас пият безалкохолни напитки по-често от три пъти седмично.
Какво предлагат експертите
Ключово условие според Health Metrics е приходите от данъка да бъдат целево инвестирани в детско и училищно здраве, в насърчаване на здравословното хранене, превенция и образователни кампании. Подобни мерки вече действат в редица държави по света. В рамките на ЕС няма единна ставка – някои страни облагат над определен праг захар, други прилагат степенувани ставки според съдържанието на захар, трети – фиксирани суми на литър, а четвърти залагат на комбиниран модел.
Ефектът: по-здрави хора и приходи за бюджета
Данъкът върху подсладените безалкохолни напитки има двойна полза – здравна и фискална. В държавите от ЕС, които го прилагат, приходите през 2021 г. достигат 2,13 млрд. евро (EUR). Паралелно се отчита измерим спад в потреблението, като в много случаи ставките са прогресивни и обвързани с количеството захар, което допълнително стимулира преминаване към продукти с по-ниско съдържание на захар.
Световната здравна организация изчислява, че над 80% от смъртните случаи в Европейския регион се дължат на хронични незаразни болести, а нездравословното хранене е сред водещите предотвратими рискови фактори. Повишената консумация на свободни захари е ключов двигател за високите нива на затлъстяване и при възрастни, и при деца.
Международни практики и български контекст
Експертите посочват примери от Франция, Великобритания, Ирландия, Унгария, Белгия, Португалия, Хърватия, където от години действа специален акциз. През тази година Литва и Естония също въвеждат идентично облагане. Според налични анализи, при влизане в сила на такъв акциз консумацията на подсладени безалкохолни напитки спада с около 15%, което подобрява здравните показатели и увеличава бюджетните приходи.
Доклад на ОИСР сочи, че 30% от 15-годишните в България ежедневно консумират подсладени безалкохолни напитки – тревожен сигнал за трайно вредни навици в ранна възраст.
Какво показват българските навици на потребление
По данни на НСИ средното потребление на газирани напитки на лице от домакинство се е увеличило от 29 литра през 2020 г. до 37,9 литра през 2024 г., което потвърждава устойчива тенденция на нарастваща консумация.
Позицията на експертите
Аркади Шарков, здравен икономист и управляващ партньор в Health Metrics, посочва, че заседналият начин на живот, прекомерната употреба на екрани и високата консумация на подсладени и енергийни напитки са част от причините за скока на теглото при децата.
Все повече държави отчитат ефекта от затлъстяването, особено при децата. Това е свързано със заседналия начин на живот, прекомерната употреба на екранни устройства и високата консумация на напитки с високо съдържание на захар, както и енергийни напитки.
Той подчертава и нуждата от ясно целево финансиране:
Приходите от такъв данък трябва да отиват в програми за детско и училищно здраве, насърчаване на здравословното хранене и образователни кампании. България може да последва примера на 12 европейски държави и да обмисли акциз, който да подпомага и Национална програма за борба със затлъстяването.
Реакция на индустрията и възможни ефекти
На въпрос дали секторът ще се противопостави, Аркади Шарков отбелязва, че предложението засега е „висящо“ и не среща широко разбиране. Въпреки това опитът в ЕС показва тенденция производителите да намаляват захарта, да влагат естествени подсладители и да мислят по-активно за здравето на потребителите.
Международен фон и спорни тези
В контекста на глобалната политика за хранене, експертът коментира и международните дебати и примери.
В началото на тази година американските здравни власти обявиха война на захарта. Това е част от по-широк „исторически рестарт“ на хранителната политика. Това е нова епоха в храненето на американците и край на епохата, която десетилетия наред насърчаваше заместители на естествените храни и висока употреба на захар.
Шарков допълва своята позиция с исторически препратки, изтъквайки негативния ефект на синтетичните заместители и високата захарна консумация върху общественото здраве през миналия век.
Препоръки за най-малките
Според последните препоръки на американските здравни власти, хората трябва да избягват приема на захар и синтетични подсладители, а за най-малките не се препоръчва никакъв прием на добавена захар. Това е важен сигнал, че превенцията започва рано, когато навиците тепърва се формират и т.нар. „течни калории“ най-лесно се превръщат в траен риск.
Какво следва за България
Предложението за данък върху подсладените напитки стъпва върху европейския опит и препоръките на международни институции. Експертите са категорични, че обвързването на приходите с програми за здраве на децата и образователни инициативи може да донесе бързи и измерими ползи – по-ниска консумация на захар, по-здрави деца и възрастни, и допълнителни средства за превенция и лечение.
На кратко
- Какво се предлага: Данък върху подсладените безалкохолни напитки с целево финансиране на детско и училищно здраве.
- Защо: България е на 4-то място в ЕС по детско затлъстяване; 30% от 15-годишните пият подсладени напитки ежедневно (ОИСР).
- Данни: COSI 2022–2024: 17,8% от децата 6–9 г. консумират безалкохолни над 3 пъти седмично; потреблението расте от 29 л (2020) до 37,9 л (2024) на човек (НСИ).
- Ефект в ЕС: 2,13 млрд. евро (EUR) приходи през 2021 г.; данъците са прогресивни и свързани със захарта.
- Очакван резултат: Спад на консумацията с около 15% и стимули за производителите да намаляват захарта.
- Контекст: СЗО: над 80% от смъртните случаи са от хронични незаразни болести; нездравословното хранене е водещ рисков фактор.
