Около 70% от коронарните операции в Отделението по кардиохирургия на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив се извършват при пациенти с диабет. Лекарите отчитат тревожна тенденция: диабетът ускорява и утежнява коронарната болест, като често води до инфаркт.
Защо диабетът ускорява коронарната болест
Диабетът уврежда кръвоносните съдове на целия организъм – мозък, сърце и бъбреци. При хората с диабет плаките по коронарните артерии се натрупват по-рано и по-агресивно, което влошава кръвоснабдяването на сърдечния мускул и покачва риска от инфаркт.
„При диабетиците коронарната болест започва по-рано и се развива по-агресивно – обхваща повече съдове, не само една артерия“, обяснява д-р Камен Станев от Отделението по кардиохирургия към УМБАЛ „Свети Георги“.
„Тихите“ инфаркти – подценен риск
Високата кръвна захар уврежда не само съдовете, но и нервите, които сигнализират за болка. Затова много диабетици преживяват инфаркт без типичната гръдна болка – вместо това имат задух и умора, които често се бъркат със сезонна инфекция или белодробен проблем.
„Когато част от сърдечния мускул остане без кръвоснабдяване, поради запушване на съдовете – това е инфарктът. Помпената функция на сърцето отслабва. Все едно автомобил с четири цилиндъра да работи само с три – движи се, но по-трудно“, пояснява д-р Станев.
Операция или стент при диабет: какво показва практиката
При пациентите с диабет хирургичното лечение (байпас) често дава по-добри и по-трайни резултати от поставянето на стент, особено при засягане на няколко коронарни съда.
„Стентът е чуждо тяло и активира процеси на съсирване и отлагане на тъкани, докато при операция ние възстановяваме кръвоснабдяването със собствени тъкани на пациента. Резултатът е по-стабилен и продължителен“, подчертава специалистът.
По думите му международните препоръки посочват, че пациентите с диабет живеят по-дълго след операция, отколкото след интервенционално лечение. Това е в унисон и с насоките на Европейското кардиологично дружество и други научни организации, според които при диабет и много-съдова коронарна болест хирургията често е предпочитаният метод.
Страхът от операцията и възстановяването
„Страхът от операция е разбираем, но отлагането на проблема само го задълбочава. Инвазивното лечение временно отлага последствията, докато операцията възстановява кръвоснабдяването изцяло“, казва д-р Станев.
Възстановяването след операция обичайно продължава около една седмица в болница, а пълното възстановяване – между 1 и 3 месеца в зависимост от възрастта и общото състояние.
Кои пациенти най-често стигат до операция
Статистиката на пловдивската болница показва, че около 70% от коронарните операции се извършват при пациенти с диабет. Най-често това са хора на възраст между 45 и 50 години с давност на заболяването над десет години. Възстановеното кръвоснабдяване осигурява много добра защита и подобрява качеството на живот – стига диабетът да е добре контролиран.
Кога да потърсим кардиолог
Специалистите съветват хората с диабет веднъж или два пъти годишно да се консултират с кардиолог. Така могат да се уловят ранни промени в сърдечната функция и при нужда да се насочат към коронарография или операция.
На кратко
- 70% от коронарните операции в УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив са при пациенти с диабет.
- Диабетът ускорява атеросклерозата и често води до „тихи“ инфаркти със задух и умора.
- Хирургията превъзхожда стентирането при множествени съдови увреждания при диабет.
- Възстановяване: около 1 седмица в болница; пълно възстановяване за 1–3 месеца.
- Най-засегнати: пациенти на 45–50 години с диабет с давност над 10 години.
- Профилактика: кардиологичен преглед 1–2 пъти годишно и стриктен контрол на диабета.
