Темата накратко:
Рийд Джобс, инвеститор и основател на фонда Yosemite, търси да превърне своя онкологичен венчърен фонд в сериозен играч чрез комбинация от филантропия, рисков капитал и изкуствен интелект. Вторият фонд цели $350 милиона (≈ 326 млн. евро) и подкрепя както вътрешно създавани компании, така и външни стартъпи в портфейла на фирмата.
Рийд Джобс, инвеститор и основател на фонда Yosemite, обяви първото закриване на втория си фонд, насочен към онкологията, с цел $350 милиона (≈ 326 млн. евро). Фондът, стартиран през 2023 г., съчетава безусловна филантропия и класически венчърен капитал, за да създава и финансира компании, които да превърнат ранни академични открития в лекарства и терапии. По думите на Джобс това позволява да се „правят“ лечения, а не да се чака фармацията да ги открие сама.
От старта си Yosemite е натрупал екип от 17 души и портфейл от близо 25 компании между двата си фонда. Около една трета от средствата във втория фонд ще отидат за компании, които фондът сам създава или изгражда съвместно с академични лаборатории в институции като Йейл, Бъркли и Станфорд. Останалата част се инвестира в външни проекта, които Yosemite избира да подкрепи. Освен това 2.5% от активите под управление се отделят за донорски фонд, финансиран без условия, плюс по $1 милион (≈ 930 хил. евро) годишно от управителните такси.
Джобс посочва няколко текущи успеха, сред които Azalea, която е произлязла от грант за лабораторията на Дженифър Доудна и вече е в клинични изпитвания, и Quarry — компания, създадена с поредния предприемач Крейг Крюс около терапевтичен подход, наречен индуцирана близост, при който лекарството физически доближава болестотворни протеини до клетъчната система за разграждане.
Фондът действа в контекст, който според Джобс се е променил значително през последните три години. Интересът към биотехнологиите се възстановява: лихвените проценти и масивната „патентна клиф“ във фармацията, заедно с рекордни парични резерви на компаниите, доведоха до засилена придобивателна активност. Според него примери като придобиването на Kelonia от Eli Lilly за $7 милиарда (≈ 6.5 млрд. евро) и успехите при антитяло‑лекарствените конюгати показват, че пазарът се движи отново.
За Yosemite ключов фактор е и навлизането на изкуствения интелект в науката и клиничните проучвания. Джобс обръща внимание на ролята на AI при автоматизирането на рутинната работа и при откриването на „джобове“ по протеините, които преди са били смятани за недостъпни за лекарства. Той посочва като пример революционното таргетиране на гена KRAS — дълго време считан за „недръжим“ — и напоследък водещо до удвояване на преживяемостта при най-често срещащата се форма на панкреатичен рак според доклади от сектора.
„AI ускорява много от ръчните процеси — не винаги ги прави по‑добри, но ги прави изключително бързи и възпроизводими,“ каза Рийд Джобс, инвеститор и основател на фонда Yosemite.
Джобс обръща внимание и на потенциала на AI да преобрази дизайна на клиничните изпитвания. Той припомня, че Фаза 3 при раково проучване струва около $260 милиона (≈ 242 млн. евро) и че само една от три такива проучвания завършва успешно. Една от възможностите е изграждането на синтетични контролни групи, които да намалят броя на нужните пациенти и времето за провеждане на изпитанията.
Научната амбиция на Yosemite е насочена към „недръжимите“ мишени — най‑голямата от които е генът p53. Джобс посочва, че p53 е най‑често нарушаваният ген в човешките тумори и че Yosemite подкрепя три различни компании, които работят по няколко стратегии за неговото реактивиране или таргетиране.
Сред другите портфейлни компании е Tune Therapeutics, водеща в клиничното развитие на епигенетична редакция за хепатит B — заболяване, което засяга над 250 милиона души и е основна причина за рак на черния дроб. Технологията позволява добавяне или премахване на метилови групи в ДНК като начин за „затъмняване“ или „осветяване“ на активността на конкретни гени, без да се променя самата ДНК.
Yosemite прави и изключение с устройства: Histosonics развива нехирургично лечение чрез хистотрипсия за разрушаване на туморни огнища в черния дроб и панкреаса, използвайки контролирани микровъздушни мехурчета, които се колабират и унищожават тъкан на място.
По отношение на регулацията и публичното финансиране Джобс изрази загриженост относно предложените съкращения в бюджета на Националните здравни институти (NIH). Той припомни, че миналата година администрацията е предложила съкращение до 40% — мярка, която в крайна сметка беше отхвърлена от Конгреса — а тази година е поставено предложение за до 12%, което също вероятно няма да мине. Джобс смята, че финансирането трябва да се увеличи и дори предложи сума около $100 милиарда (≈ 93 млрд. евро) като цел за разширение на изследователските бюджети.
Относно управлението на компаниите той съветва основателите да внимават при взимане на големи инвестиции от големи фармацевтични компании — парите са примамливи, но могат да отрежат други опции, тъй като приоритетите на фармация често се менят с ръководството.
Три години след старта на Yosemite Джобс вижда, че времето работи в полза на по‑рисковите и амбициозни подходи: пандиката от GLP‑1 лекарства превърна Eli Lilly в първата трилионна фармацевтична компания, а някои от големите, до вчера нерешими гени и пътища в онкологията започват да изглеждат достъпни. „Това време е по‑важно, отколкото осъзнавах,“ казва той, резюмирайки бързите промени в сектора.
Yosemite продължава да търси идеи и партньори — фондът твърди, че оценява проекти само по тяхната научна стойност и че приема предложения от широк кръг източници, от носители на Нобелови награди до млади изследователи.
