12 юли 2026 г. — Екип от Калифорнийския университет в Сан Диего съобщи, че за първи път дистанционно управлявани хуманоидни роботи участваха успешно в две експериментални хирургични операции за отстраняване на жлъчен мехур при едри бозайници, различни от примати. При едната процедура работиха човек и робот, а при другата — два робота. Резултатът открива възможности за използване в малки болници, отдалечени райони, на бойното поле и дори при космически мисии.
Новите машини, наречени Surgie, са високи около 1,5 метра и тежат 27 килограма. Те са значително по-компактни и гъвкави в сравнение със съществуващите хирургически системи, които често надвишават 800 килограма, изискват специално оборудвани операционни зали и са предназначени предимно за един вид интервенции.
За изпитването инженерите от университета разработиха специални адаптери, които позволяват на роботите да използват стандартни хирургически инструменти. Хирурзите, управлявали машините дистанционно, описват управлението като изненадващо естествено и лесно.
„Дистанционно управляваните и автономните хуманоидни роботи имат реален потенциал да осигурят достъп до животоспасяващи операции на пациенти, които иначе не биха могли да ги получат. Това може да помогне за преодоляване на кризата в здравеопазването не само в САЩ, но и по света“, каза Майкъл Йип, инженер в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Изследователите посочват и настоящи ограничения. По време на операциите роботите изискват многократно калибриране, което удължава процедурите в сравнение със съществуващите роботизирани системи. Друг проблем е времевото забавяне между командите на хирурга и реакцията на робота, което трябва да бъде сведено до минимум.
Екипът обаче остава оптимист. Те напомнят, че първите роботизирани лапароскопски операции са продължавали около шест часа, докато днес подобни интервенции отнемат приблизително 30 минути, което показва бързото развитие на технологията.
В бъдеще хуманоидните роботи не биха били ограничени само до изпълнението на самите операции: изследователите предвиждат те да подават инструменти на хирурзите, да подготвят операционната зала и да помагат при почистването след интервенциите. Една от дългосрочните цели на екипа е разработване на автономен хирургически асистент.
„Една от целите ни е да създадем автономен хирургически асистент. В много райони липсва достатъчно медицински персонал, което лишава пациентите от необходимото лечение. Стремим се към операционна зала на бъдещето, в която хора и хуманоидни роботи работят рамо до рамо като единен екип“, каза Майкъл Йип, инженер в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Публикуваните резултати са предклинични и следващите стъпки включват подобряване на надеждността, намаляване на времето за калибриране и оптимизиране на комуникацията между хирург и робот, преди технологията да бъде приложена в рутинна клинична практика.
