Темата накратко:
Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ внесе становище по проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, настоявайки социалната подкрепа да бъде насочена към конкретните нужди на студентите и таксите за платено обучение да отразяват реалните разходи. Университетът предлага държавните висши училища да определят сами таксите, но при строги изисквания за прозрачност, отделна отчетност и независим одит.
На 15 юли 2026 г. Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ представи официално становище по проекта за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, публикуван от Министерството на образованието и науката в рамките на 14-дневна обществена консултация. От ръководството на висшето училище заявяват, че подкрепят предвидените административни облекчения, но настояват за преработване на текстовете, които засягат социалната подкрепа за студентите и правилата за таксите при платено обучение.
Основният принцип, който университета отстоява, е публичната социална подкрепа да бъде насочена към студента, а не към вида на висшето училище, формата на обучение или начина на финансиране. Според становището, предложените в проекта ограничения — достъпът до стипендии и други форми на подкрепа от държавния бюджет да бъде предоставян само на студенти в редовна форма, приети на субсидирани места в държавни висши училища — са дискриминационни.
„Не е справедливо студент с доказана социална потребност да бъде изключен от подкрепа единствено защото учи в задочна, дистанционна или платена форма или в акредитирано частно висше училище. Стипендията не трябва да бъде продължение на институционалното финансиране, а инструмент за осигуряване на равен достъп до висше образование.“
Варненският свободен университет предлага стипендиите и останалите ориентирани към студента финансови инструменти да се предоставят по обективни и публично оповестени критерии, като сред тях се посочват социално положение, академични резултати, принадлежност към уязвими групи и обучението в направления с недостиг на специалисти.
По отношение на таксите за платено обучение проектът предвижда минималната такса в държавните висши училища да бъде намалена от 60% на 50% от средствата за издръжка на обучението на студентите, приети по държавна поръчка. Университетът критикува този подход, тъй като той не отчита реалната себестойност на обучението и може да задълбочи неравнопоставеността между държавни и частни висши училища.
От ВСУ „Черноризец Храбър“ предупреждават, че намаляването на минималната граница създава риск публични средства, предназначени за субсидирано обучение, да подпомагат платените образователни дейности, което поставя въпроси за целесъобразното използване на бюджетните ресурси и за съответствието с европейските правила за държавните помощи и защитата на конкуренцията.
Като алтернатива университетът предлага държавните висши училища сами да определят таксите за платено обучение, но при ясно заложени законови гаранции: разделна счетоводна и управленска отчетност, публичност на начина на формиране на таксите, независим одит и ефективен контрол за недопускане на кръстосано субсидиране между дейностите, финансирани от държавния бюджет, и платеното обучение. Според университета това съчетава академичната и финансовата автономия с отчетност и равнопоставена конкурентна среда.
ВСУ подкрепя и принципа за предвидимост на таксите през целия период на обучение, но счита, че фиксираният таван от 20% предвиден в законопроекта не е достатъчно обоснован, тъй като не отчита инфлацията, различната продължителност на програмите и динамиката на разходите.
Затова предложението на университета е таксите да могат да се актуализират ежегодно въз основа на обективен и публично проверим показател, например официалния индекс на потребителските цени. Отклонение от този индекс да бъде допустимо само при доказана съществена промяна в себестойността на обучението. По този начин се търси баланс между защита на студентите от непредвидими увеличения и възможност висшите училища да запазят качеството и финансовата устойчивост.
„Българското висше образование се нуждае от система, в която публичният ресурс се разходва прозрачно, социалната подкрепа достига до студентите според техните потребности, а конкуренцията между висшите училища се основава на качество, резултати и обществено доверие.“
В заключение Варненският свободен университет призовава за широк обществен и експертен дебат за цялостна модернизация на Закона за висшето образование, като посочва, че честите и фрагментарни изменения създават нормативна нестабилност и затрудняват дългосрочното планиране както на висшите училища, така и на студентите и техните семейства.
