Европа има шанс за „квантов скок“ в космическите технологии и отбраната до края на десетилетието, но само ако Европейският съюз премине от дълго планиране към бързо изпълнение и се откаже от „грандиозни схеми“ на хартия. Това заяви главният изпълнителен директор на Airbus Space and Defence Михаел Шьолхорн.
По думите му континентът рискува да изостане допълнително, ако не ускори темпа на вземане на решения и реални действия.
„Имаме пропуск в това, което наричам активна космическа отбрана — способността да действаме, да защитаваме и да противодействаме в космоса срещу противници, които искат да нанесат щети на нашите инфраструктури, на нашите сателити.“
Какво планира ЕС до 2030 г.
Европейската комисия предлага т.нар. „Космически щит“ като част от Пътната карта за отбранителна готовност, чиято цел е значително да укрепи способността на съюза да се защитава преди 2030 г.
Космосът е ключов за разузнаване, наблюдение и разпознаване, както и за бърза и сигурна комуникация. Т.нар. стратегически осигурители, в които влизат и космическите способности, вече са приоритет за инвестиции според Комисията.
Планът за превъоръжаване цели да осигури 800 млрд. евро (€) инвестиции до 2030 г., със фокус върху девет приоритетни области: стратегически осигурители, боеприпаси, противовъздушна и противоракетна отбрана, дронове и др. Германия, която не използва предлаганите от ЕС финансови инструменти за стимулиране на отбранителните разходи, обяви пакет от 500 млрд. евро (€) за следващите четири години, включително 35 млрд. евро (€) за военна космическа отбрана.
Недостиг на мащаб и сравнение със САЩ
Според Михаел Шьолхорн една от причините за изоставането е мащабът: европейските компании са по-малки от американските, тъй като правителствата са недофинансирали сектора десетилетия наред заради недооценяване на стратегическото значение на космоса.
„Американците винаги са имали бюджет поне десет пъти по-голям. Дори сега, при всички европейски усилия, бюджетът в САЩ остава поне три пъти по-висок — без да броим т.нар. „черни програми“.“
Консолидация: общ европейски играч, но още не лидер
През октомври 2025 г. Airbus, Leonardo и Thales подписаха Меморандум за разбирателство за създаване на голямо съвместно предприятие, което да обедини космическите им дейности в една общоевропейска компания. Дори и така обединени, новият играч би бил едва четвърти в света след Lockheed Martin, SpaceX и Boeing, отбелязва Шьолхорн.
Въпреки това той е оптимист, че европейската индустрия може бързо да навакса и да отговори на търсенето на държавите членки.
„Преди краят на десетилетието можем да постигнем квантов скок в изграждането на способности — ако властите ни дадат практически дефиниции на програми и решения, за да започнем работа.“
IRIS²: полезен урок — по-малко амбиции, повече итерации
Шьолхорн предупреди, че прекомерната бюрокрация може да подкопае амбициите и призова за „развиване“ или „съкращаване“ на регулации и преразглеждане на остарели правила. Той даде за пример начина, по който ЕС дефинира проекта IRIS² — Инфраструктура за устойчивост, свързаност и сигурност чрез сателит — като „пример как трябва да се прави“.
IRIS² представлява многоорбитална групировка от 290 сателита за широк спектър от държавни приложения: наблюдение, управление при кризи, свързаност и защита на ключова инфраструктура, сигурност и отбрана. Проектът е одобрен през 2024 г. и се разглежда като подобрена европейска версия на Starlink — но остава значително зад него по изпълнение и мащаб. Системата се очаква да стане оперативна през 2029 г.
„Starlink е в третата си версия. Ние, извинете за директността, политически самонадеяно помислихме, че можем да ги надминем изведнъж за няколко години. Това не е добра дефиниция на програма.“
Според него правилният подход е бързо действие с наличното и последващо надграждане на способностите с кратки цикли на развитие.
По-малко хартия, повече изпълнение
Шьолхорн подчерта, че реалните проекти и поръчки са решаващи за индустрията — от сателитни групировки до средства за сигурни комуникации и космическа ситуационна осведоменост.
„Грандиозните схеми на хартия не струват нищо.“
За държави като България това означава по-надеждни услуги за сигурна комуникация, по-прецизно наблюдение и потенциал за участие на местни фирми в европейски вериги за доставки — ако програмите бъдат ясно дефинирани и своевременно финансирани.
Накратко
- ЕС цели до 2030 г. „Космически щит“ и 800 млрд. евро (€) инвестиции в ключови отбранителни области.
- Германия планира 500 млрд. евро (€) за четири години, от които 35 млрд. евро (€) за военна космическа отбрана.
- Бюджетите на САЩ са исторически поне 10 пъти по-големи и днес остават поне 3 пъти по-високи.
- Airbus, Leonardo и Thales се консолидират (октомври 2025 г.), но новият играч ще е четвърти след Lockheed Martin, SpaceX и Boeing.
- IRIS²: 290 сателита, одобрен през 2024 г., планиран старт на оперативност през 2029 г.
- Шьолхорн: възможен е „квантов скок“ преди 2030 г., но само с ясно дефинирани програми и по-малко бюрокрация.
