В Скопие посочват в основния закон редица общности — власи, сърби, турци, роми — но при темата за българите общественият дебат мигновено се нажежава. От години тази чувствителност блокира не само символичното признание, а и конкретни стъпки — от приемането на конституционни промени до по-лесен достъп до български телевизии и ускорени инфраструктурни връзки с България.
Контекст: стар спор с нова тежест
Разговорът за българите като призната общност в Република Северна Македония не е нов. Но от 2022 г., когато бе договорено т.нар. „френско предложение“, темата придоби решаващо значение за европейския път на страната. Исканата поправка в преамбюла за добавяне на българите се превърна в ключ към следващите стъпки по преговорите за членство в ЕС.
Какво пише и какво се оспорва
Конституцията на Северна Македония изрично споменава различни общности — сред тях власи, сърби, турци и роми. Предложението за включване на българите среща системна съпротива. Парадоксът, за който често се говори в София, е, че в Скопие няма открита тревога за икономическо влияние от Гърция, политическо от Сърбия или демографско от Албания, но при България реакцията се превръща в тест за идентичност.
Европейската интеграция и условието за напредък
Във всички официални документи от последните години европейските институции подчертават, че напредъкът на Северна Македония към ЕС е обвързан с конституционни промени, които да отразят реалността на всички общности в страната, включително българите. София последователно посочва, че очаква устойчиви гаранции за правата на българите и добросъседството, в духа на Договора за приятелство, добро съседство и сътрудничество от 2017 г.
Реакции в Скопие и София
В Скопие темата остава дълбоко политизирана и разделителна. Управляващи и опозиция периодично декларират готовност за европейския път, но липсва трайно мнозинство за промяна в преамбюла. В София позицията е сходно последователна: уважение към идентичността и суверенитета на съседите, но и очакване обещанията към ЕС да бъдат изпълнени като част от общата рамка на присъединяване.
Медии, култура и инфраструктура
Зад конституционния текст стоят ежедневни въпроси, които засягат гражданите от двете страни: достъп до български телевизионни програми, по-лесен културен обмен и ускоряване на свързаността по направление Коридор VIII (София–Скопие–Тирана). Смущенията около тези теми нерядко отразяват по-дълбокото недоверие, което конституционната поправка може да помогне да бъде преодоляно.
Глас от обществения дебат
В българското обществено пространство темата се коментира пряко и емоционално. Политическият анализатор Кристиян Шкварек обобщава настроенията така:
В Скопие нямат проблем с това да споменават в конституцията си всякакви народи – власи, сърби, турци, дори роми. Там нямат страх от пълното икономическо превземане на страната от гърците. Нито политическото такова от сърбите. Или демографското от албанците. Но стане ли дума за българите и България, изведнъж бягат като дявол от тамян. Изведнъж се събужда нещо страшно, нещо дълбоко, което ги кара истерично да отказват и включване в конституцията, и български телевизии, и инфраструктурни връзки с България, и всичко. Никой друг не поражда такъв страх, такава истерия там, никой друг не събужда такова „нещо“ в душата на скопския, политически и интелектуален елит. Защото „нещото“, което българите и България будят у тях, е просто… гузната съвест. Те знаят. Ние знаем. Те знаят, че ние знаем, че те знаят… че са българи. И че цялата им юго-държава бе изградена, и се крепи, на основа отричането на този факт.
Силният тон на подобни коментари показва, че въпросът е повече от процедурна поправка — той е лакмус за доверие и желание за истинско добросъседство.
На кратко
- Същност: Скопие признава власи, сърби, турци и роми, но се противопоставя на изричното вписване на българите в конституцията.
- Европейски път: Включването на българите е условие за реален напредък на Северна Македония към ЕС.
- Ефект отвъд текста: Спорът засяга достъпа до български медии и инфраструктурната свързаност по Коридор VIII.
- Политическа реалност: Липсва стабилно мнозинство в Скопие за конституционни промени; София очаква изпълнение на поетите ангажименти.
