Антарктида на ръба: учени предупреждават за метри покачване на океаните

„Антарктида показва тревожни признаци на бързи промени в леда, океана и екосистемите си. Някои от тези процеси ще бъдат трудни за спиране“, заяви водещият автор на изследването проф. Нерили Ейбрам от Австралийския национален университет.

Морският лед се топи рекордно бързо

След десетилетия относителна стабилност спътниковите наблюдения показват драматично свиване на морския лед през последното десетилетие. От 2014 г. насам ледовете са се отдръпнали средно със 120 км от бреговата линия – темп, който е три пъти по-бърз от топенето в Арктика за близо половин век.

Изчезването на отразяващата ледена „броня“ оголва по-тъмни океански води, които поглъщат повече слънчева енергия и ускоряват затоплянето. Учените предупреждават, че летни периоди с почти пълна липса на лед в Антарктика може да настъпят дори преди Арктика.

Удар по емблематични видове

Бързото разпадане на леда вече има висока цена за дивата природа. През последните две години хиляди малки императорски пингвини са загинали, след като морският лед под колониите им се е стопил твърде рано, оставяйки пилетата без защита и възможност да оцелеят.

Точка на пречупване: Западноантарктическият леден щит

Най-голямата заплаха идва от ледниците, които лежат върху суша. Пълното топене на антарктическия ледник би повишило океаните с 58 метра. Още при сегашното средно глобално затопляне от 1,3°C светът се приближава до прагове за загуба на огромни масиви лед, способни да повишат морското равнище с поне три метра.

„Необратимият колапс на Западноантарктическия леден щит е един от най-тревожните глобални прагове на пречупване. Доказателствата сочат, че това може да се случи при затопляне значително под 2°C“, подчерта проф. Нерили Ейбрам.

Забавяне на антарктическата циркулация

В доклада се посочва и „бързо и значително забавяне“ на Антарктическата циркулация – система от дълбоководни течения, която разпределя топлина и хранителни вещества и помага на океаните да поглъщат въглероден диоксид. Нарушаването ѝ означава още по-интензивно глобално затопляне и по-слаба способност на океаните да абсорбират емисии.

Контекст от други научни оценки

Оценките на международни научни организации подчертават, че ограничаването на затоплянето под 2°C намалява риска от бързо нарастване на морското равнище в този век, но несигурността около Западноантарктическия леден щит остава високорисков фактор за следващите столетия. Наблюденията от последните години сочат рекордно ниски зимни площи на морския лед около континента и продължаващо изтъняване на ледени шелфове, които действат като „тапи“ за бързо плъзгащи се ледници.

Какво може да се направи

Според авторите, единственият начин да се спре порочният цикъл е бързо намаляване и прекратяване на емисиите на парникови газове, съчетано с адаптация по крайбрежията. „Решенията за емисиите, които ще вземем през следващите десетилетия, ще определят колко лед ще загубим и колко бързо ще го загубим“, заключава проф. Нерили Ейбрам.

На кратко

• Мащабът на риска: Рязките промени в Антарктида могат да повишат океаните с няколко метра; пълното топене на антарктическия ледник би добавило 58 метра.
• Темп на промяната: От 2014 г. морският лед е отстъпил средно с 120 км; темпът е три пъти по-бърз от Арктика за близо половин век.
• Биоразнообразие: През последните две години са загинали хиляди малки императорски пингвини заради ранно топене на леда.
• Критични прагове: Още при 1,3°C глобално затопляне се доближаваме до загуби на лед, които могат да повишат морското равнище с поне три метра; рискът за Западноантарктическия леден щит възниква под 2°C.
• Океанска циркулация: Отчита се бързо и значително забавяне на антарктическата циркулация – с последици за глобалния климат и поглъщането на въглерод.
• Изходът: Намаляване и прекратяване на емисиите е ключът за ограничаване на загубите на лед и морското покачване.