Атанас Хранов гостува във варненската галерия „Папийон“ с нова колекция „Хрониките на Залива“, включваща живописни платна и обекти; изложбата се открива тази вечер в 18:00 ч. и ще остане във Варна до 12 август.
Художникът определя времето като най-важния компонент в своите творби. За него „заливът“ е убежище — мястото, където човек се приютява от открито море и лошо време, където отива, за да се спаси и „тогава пише своите хроники, дори и без да иска“. Според Хранов обаче не бива да се остава в това убежище повече от нужното, защото то лесно може да се превърне в затвор.
Времето е най-важният компонент в творбите. За мен заливът е убежището, където човек се приютява от открито море и в лошо време. Мястото, където отива, за да се спаси и тогава пише своите хроники, дори и без да иска. Не бива обаче да остава вътре повече, отколкото е нужно, защото после това става затвор.
Личният му „залив“ се намира на тепето Бунарджик в Пловдив — в малката къщичка с дворче и асма, където се чувства безопасно и спокойно. Хранов вярва, че в спомените остава по-ярко образът, който сам си създаваме, а не самото преживяване; документите пазят миналото, докато работата на изкуството съхранява бъдещето и мечтае материално.
Освен живописни платна в изложбата има и художествени обекти — съставни пластики, в които авторът комбинира части от различни предмети. Той работи в тази техника от около шест–седем години, но като дърворезбар по образование пластиката винаги е била присъща за творчеството му. Материалите идват от неговите чекмеджета или са подарени от приятели; композирането е бавно, докато частите намерят съзвучие и „не се поклащат колебливо“.
Хранов смята, че вещите помнят, но зависи и какво отношение имаме към тях. Обича старите предмети, които носят отпечатъка на времето. Вижда красота в ютията на въглища и особено в чайниците с извити форми, на които придава почти вещерска функция — защото в тях са се приготвяли отвари за здраве и спокойствие. Разказва как поръчал по интернет малък красив съд, който се оказал с дупка от куршум; за него това е знак за многократно прераждане на вещите.
Давам не втори, а сигурно десети живот на тези предмети, защото те са имали богато минало.
Художникът критикува прагматичния днешен свят с точни прави ъгли и резки линии, противопоставяйки го на старата архитектура, където правите форми са предимно оптични и не са измервани механично — според него това носи повече красота и хармония.
Натюрмортите в платната на Хранов не се подреждат наяве, а в неговата глава — без предварителен план. Той оставя картината да се развие сама и не се притеснява да заличава детайли, в които е вложил много време, ако общата композиция го изисква.
В експозицията е включено и изделието „Ябълковият шкаф“, изпратено специално от галеристката Виктория Томова за да бъде изрисувано. Шкафчето е от африканския дървен материал венге, а намесата на художника е с акрилни бои. Хранов разказва, че първоначално се колебал дали може да отнеме от грунда без да наруши функцията му и е работил бавно и упорито, докато постигне желания резултат.
Изложбата предлага взаимопроникване на живопис и пластика — хроники за красотата, хармонията и убежищата, в които се спасяваме и които после, при погрешно усвояване, лесно могат да се превърнат в капани.
