Българите имат средно най-кратката очаквана продължителност на трудовия живот в Европейския съюз след Румъния, показват данни за 2025 г. на Евростат. Средният българин се очаква да бъде активен на пазара на труда 34,6 години, което е с 2,9 години под средното равнище за ЕС и остава далеч от лидерите в Съюза.
Европейската средна стойност на очаквания трудов живот за 2025 г. е 37,5 години. По този показател най-добре се представят Нидерландия (44 години), Швеция (43,4 години), Дания (42,6 години) и Естония (41,5 години). В дъното на класацията са предимно държави от Южна и Източна Европа — Румъния (32,7 години), Италия (33 години), България (34,6 години), Хърватия (35,1 години) и Гърция (35,3 години).
Какво означава това за България
Разликите между държавите отразяват не само пенсионните системи, но и структурни характеристики на пазарите на труда — участие на населението в активна възраст, заетост сред младите и възрастните хора, продължителност на образованието и икономическата динамика. В регионален план България се намира непосредствено след Румъния и пред някои други балкански държави, но продължава да изостава спрямо редица страни в ЕС.
Особено тревожна е ситуацията сред мъжете в България. През 2025 г. мъжете у нас имат най-краткия очакван трудов живот в целия ЕС — 35,9 години. За сравнение, мъжете в Нидерландия се очаква да бъдат активни 45,9 години, а в Дания и Швеция — по 44,5 години, което означава разлика от около 10 години между България и водещите държави.
При жените българките се очаква да работят средно 33,3 години. По-ниски стойности са отчетени единствено в Италия (28,4 години), Румъния (29,1 години) и Гърция (31,8 години). Жените в Швеция, Нидерландия и Естония имат очакван трудов живот съответно 42,3, 41,9 и 41,8 години.
Тенденции през последното десетилетие
В целия ЕС продължителността на трудовия живот нараства — от 35,2 години през 2016 г. до 37,5 години през 2025 г., въпреки временния спад през 2020 г., свързан с пандемията от COVID-19. Разликата между половете също се свива: през 2016 г. мъжете в ЕС са имали очакван трудов живот от 37,6 години, а жените — 32,6 години (разлика 5 години); през 2025 г. разликата е 4,1 години — 39,5 години при мъжете и 35,4 години при жените.
В България разликата между половете е по-малка от средната за ЕС — 2,6 години (мъже 35,9 години срещу жени 33,3 години). Страната отчита повишение спрямо 2016 г., но темпът на растеж остава по-слаб спрямо някои други държави. Най-голямо увеличение на очаквания трудов живот за последното десетилетие е регистрирано в Малта (4,9 години), следвана от Унгария и Ирландия (по 4,2 години) и Нидерландия (4,1 години).
Данните превръщат продължителността на трудовия живот в индикатор за по-дълбоки икономически и демографски процеси, свързани с нивото на заетост, структурата на пазара на труда и възможностите за задържане на хората в активна възраст. За България ниската активност на мъжете остава един от основните проблеми, който изисква целенасочени политики за увеличаване на участието в труда и подобряване на условията за заетост.
