Европейската комисия създаде вътрешен екип за проверка на предполагаеми операции на унгарските служби за външно разузнаване (IH) в институциите на ЕС в Брюксел, след журналистически разкрития и на фона на неотдавнашен арест на белгийски служител, заподозрян в шпионаж в полза на Китай. Целта на действията, според разследванията, е била да се осигури предварителна информация за стъпки на Брюксел, които могат да навредят на интересите на режима в Унгария.
Как е действала мрежата: неформални срещи, опити за вербовка и натиск
Ключова фигура в описаната мрежа е дипломат, обозначен като „В.“, който е оглавявал резидентурата на IH под прикритието на дипломатическа мисия в Брюксел. Той се е срещал регулярно с унгарски служители на Европейската комисия, като е представял разговорите като неформални. Постепенно е започнал да изисква вътрешна информация и „неофициални слухове“, а на по-късен етап е опитал да накара свой контакт да подпише документ за сътрудничество с разузнаването, като е предложил финансиране за важен за него проект.
Паралелно друг дипломат – „Е.“ – е изграждал мрежа от контакти сред унгарците в европейските институции, задавайки целенасочени въпроси за работата и достъпите им, за да идентифицира потенциални източници на чувствителна информация. Трети представител – „Д.“ – се е срещнал с унгарски служител в Будапеща и е поискал вътрешни, непублични документи на Комисията, оправдавайки искането с „общия национален интерес“.
Според сведенията върху някои служители е оказван натиск да „редактират“ съдържания на доклади така, че да отразяват позициите на правителството в Будапеща. Сред темите, по които е търсена информация или влияние, са били свободата на медиите, фискалната политика и данъчното законодателство.
Сривът на мрежата и поуките за сигурността
През 2017 г. „В.“ е разкрит, а мрежата – компрометирана и фактически срината, което налага опит за изграждането ѝ от нулата. Като ключови грешки се посочват използване на незащитени канали за комуникация, прекомерно настойчиви опити за вербовка и липса на конспиративност при срещите. Операциите обхващат периода 2012–2018 г., на фона на ескалиращо напрежение между правителството на Виктор Орбан и Европейската комисия по въпроси като върховенството на закона, свободата на медиите и управлението на европейски средства.
Официални реакции: сериозни опасения за Брюксел, недоверие в Белгия
Говорителят на Европейската комисия Балаж Уйвари потвърди, че е сформиран вътрешен екип, който да провери сигналите за шпионска дейност в институциите на ЕС. „Комисията подхожда много сериозно към сигурността на своите служители и процеси и няма да толерира дейности, които ги застрашават“, заяви Балаж Уйвари, говорител на Европейската комисия.
Белгийските служби традиционно не коментират текущи разследвания, но заместник министър-председателят и външен министър Максим Прево предупреди: „Всяко подозрение за шпионаж срещу институциите на ЕС се приема изключително сериозно. Дейността под дипломатическо прикритие подкопава доверието между държавите“, заяви Максим Прево, заместник министър-председател и министър на външните работи на Белгия.
Белгия продължава формално да разглежда Унгария като партньор, но вече не споделя с нея чувствителна разузнавателна информация, а предоставя предимно нискорискови анализи. Поступващите оценки от унгарска страна – особено по теми, свързани с Русия и Украйна – се разглеждат с повишено внимание, съобщават източници от службите.
От Европейската комисия подчертават, че няма данни комисар Оливер Вархеи – ръководител на Постоянното представителство на Унгария към ЕС в периода 2015–2019 г., а в момента еврокомисар – да е нарушил служебните си задължения. Будапеща не е отговорила на журналистическите запитвания по темата.
Уязвимости в системата на ЕС
Служители на Комисията предупреждават, че институциите на ЕС не са подготвени за сценарий, в който държава членка действа като противник. Процедурите за достъп до класифицирана информация изискват национална проверка, което позволява на съответните национални служби да разберат кои техни граждани работят по чувствителни теми. Това се оценява като съществена пробойна в системата за сигурност.
Нови назначения и засилен надзор в Брюксел
Въпреки скандала Будапеща разширява присъствието си в европейската столица. Осем нови дипломати ще бъдат командировани в Постоянното представителство, като за един от тях разходите ще бъдат поети директно от унгарското контраразузнаване – с цел да се гарантира постоянен оперативен контакт със сродни служби.
Белгийските власти следят внимателно и новооткрития „Дом на Унгария“ – културен център в сърцето на Брюксел, разположен срещу кабинета на белгийския министър-председател, който според експерти може да изпълнява и вторична функция за събиране на информация.
Какво следва
Към момента Европейската комисия извършва вътрешна проверка, а белгийските служби засилват наблюдението върху унгарските дипломатически и културни структури. За текуща дейност на IH в Брюксел няма публично потвърдена информация. Случаят поставя на изпитание не само лоялността на държава членка към ЕС, но и способността на европейските институции да се защитят от действия на свои партньори.
На кратко
- ЕК създаде вътрешен екип за разследване на предполагаема унгарска шпионска дейност в институциите на ЕС.
- Описаната мрежа (2012–2018) се срива през 2017 г. след разкриването на дипломат „В.“.
- Методи: неформални срещи, апели към „патриотичен дълг“, обещания за финансиране, искания за вътрешни документи и натиск за промени в доклади.
- Белгия ограничава обмена на чувствителна информация с Унгария и следи нови дипломатически и културни структури.
- ЕК уточнява, че няма данни комисар Оливер Вархеи да е нарушил задълженията си.
- Уязвимостите в процедурите за достъп до класифицирана информация в ЕС се очертават като системен риск.
- Будапеща командирова осем нови дипломати, като разходите за един ще се покриват от контраразузнаването.
