Ако утре загубите близък човек, бихте ли искали да продължите разговорите с него чрез изкуствен интелект? Все повече компании предлагат услуги за „дигитален отвъден живот“ – чатботове, които имитират стил, тон и дори гласа на покойника по неговите съобщения, мейли и гласови бележки. Този пазар вече се оценява на над 100 млрд. британски лири (около 117 млрд. евро), а някои хора го приемат като начин да се справят със скръбта.
Изследване от Кардиф: едновременно завладяващо и обезпокоително
Д-р Джени Кид от Университета Кардиф ръководи проучване на т.нар. чатботове на покойници, публикувано в списанието Memory, Mind and Media на Cambridge University Press. Тя определя резултатите като „едновременно завладяващи и обезпокоителни“.
Опитите за „връзка“ с мъртвите не са новост – от спиритически сеанси до медиуми те съществуват от векове. Разликата днес е, че технологиите правят тези преживявания по-убедителни и масшабируеми.
Как работят ботoвете след смъртта
Екипът на д-р Кид, заедно с д-р Ева Нието МакАвой от Кингс Колидж Лондон и д-р Бетан Джоунс от Университета Кардиф, изследва как тези системи имитират глас, речеви навици и личност чрез „дигиталните следи“ на починалия. Макар често да се рекламират като източник на утеха и свързаност, учените подчертават, че подобни услуги стъпват върху опростени представи за памет, идентичност и отношения. Тримата са водещи изследователи в проекта Synthetic Pasts.
Личният експеримент: „Звучах като австралийка“
Екипът тества четири търговски платформи, включително създаване на чатбот от гласа на самата д-р Кид.
„Беше странно да си взаимодействаме със самите себе си по този начин, но като цяло незадоволително заради техническите ограничения на тези платформи в момента.“ — д-р Джени Кид, Университет Кардиф
„Не звучеше като мен, всъщност звучеше доста като австралийка.“ — д-р Джени Кид
По думите ѝ технологиите ще се подобряват, но тя е скептична дали ще се оформи голям пазар:
„Вече имаме много установени ритуали и традиции около смъртта.“ — д-р Джени Кид
„Фактът, че все още няма технология, която да е наистина пробивна в тази област, може би показва, че пазарът не е голям.“ — д-р Джени Кид
Ползи и рискове за хората в скръб
Някои потребители описват подобни услуги като начин да поддържат жив спомена за близкия човек — своеобразен „интерактивен справочник“, към който да се връщат. Но експерти по подкрепа при загуба отчитат и сериозни ограничения.
„Тези чатботове и инструментите с изкуствен интелект са толкова добри, колкото е добър вложеният в тях материал. Те не растат и не се променят така, както го прави скръбта. За някои може да са междинна стъпка, но не и крайната цел. Скръбта е дълбоко личен човешки отклик към смъртта и изисква време, разбиране и човешка връзка.“ — Жаклин Гън, основател на групата за подкрепа при загуба Workplace Bereavement
Етика, съгласие и право: въпроси без лесни отговори
С нарастването на „дигиталния отвъден живот“ възникват теми за съгласие на покойника, защита на данните и възможни злоупотреби с идентичност. В Европа обработката на лични данни, включително биометрични и гласови характеристики, е строго регулирана от Общия регламент за защита на данните (GDPR). В България действа и Законът за защита на личните данни. Според юристи приживе изричното съгласие и ясните клаузи за използване на съдържание са ключови.
Технологичните граници също са важни: системите могат да „халуцинират“ несъществуващи факти, а развитието им да доведе до „персони“, които се отклоняват от ценностите и гласа на реалния човек.
Какво биха искали самите изследователи
„Първоначалната ми реакция е, че ако моите близки искат да го направят и това е по-скоро игра, това е приемливо. Но ако в бъдеще „персоната“ започне да се развива, да казва неща, които никога не бих казала, да има пристрастия, които никога не бих имала, и това започне да изкривява реалните спомени за мен и моите ценности — бих имала голям проблем.“ — д-р Джени Кид
„Не съм особено притеснена. Не съм религиозна и нямам силни възгледи за отвъдния живот — когато съм мъртва, какво значение има? Ако това помага на близките ми… но лесно може да бъде погрешно разбрано. Искам ли семейството ми да плаща за такава услуга… не знам, сложен въпрос.“ — д-р Ева Нието МакАвой, Кингс Колидж Лондон
Българският контекст
У нас подобни услуги все още са нишови, но интересът към приложения на изкуствения интелект расте. Експерти по дигитални права напомнят: използването на гласови записи, снимки и кореспонденция изисква ясно правно основание, а съхранението и трансферът на данни следва да отговарят на европейските стандарти за сигурност.
Накратко
- Проучване на Университета Кардиф установява, че чатботовете на покойници са едновременно обещаващи и тревожни.
- Пазарът на „дигитален отвъден живот“ надхвърля 100 млрд. британски лири (около 117 млрд. евро).
- Екипът тества четири платформи; резултатите засега са ограничени от технически несъвършенства.
- Експерти по скръбта предупреждават: ботовете не заменят човешката връзка и времето, нужно за траур.
- Етични и правни въпроси остават отворени: съгласие, защита на данните, риск от изкривяване на личността.
