Проява на зрялост е да поискаш помощ и да се погрижиш за себе си, подчерта доц. д.м. Момчил Баев – преподавател в Нов български университет, основател на Фондация „Астра Форум“ и автор на монографията „Качество на живот и психично здраве на медицинските специалисти в България“. Той предупреждава, че първите сигнали за професионално прегаряне (бърнаут) идват рано, но често ги приписваме на преумората, недоспиването или „обичайния“ стрес.
Как започва прегарянето: ранни сигнали, които подценяваме
Според доц. Баев емоционалното изтощение е сред ключовите фактори за бърнаут. Един от видимите му резултати е „мълчаливото напускане“ – не буквално напускане, а оттегляне в мислите, спад на мотивацията и емпатията, затруднения в интереса към работата и усещане за изчерпване.
„Емоционалното изтощение на медицинските специалисти е един от факторите за професионалното прегаряне или изчерпване, познато като синдром на бърнаут.“ – доц. д.м. Момчил Баев
Кадрова криза и токсична среда
Темата за психичното здраве на медицинските специалисти у нас остава често невидима, въпреки проучванията и периодичните публични дискусии. Доц. Баев посочва дългогодишната липса на качествена и стратегическа кадрова политика: остър недостиг на медицински сестри, акушерки и лекари, а средната възраст на лекарите е около 55 години. За младите специалисти секторът често не е достатъчно атрактивен заради заплащането и условията.
Токсичната работна среда е фактор номер едно за прегаряне и напускане. В лечебните заведения стройната йерархия изисква фин баланс в комуникацията по вертикала. Когато той липсва и решенията се взимат централизирано, лекарите носят огромна отговорност, но усещат, че нямат достатъчно право и власт да взимат решения – рецептата за напрежение и демотивация.
Лидерство и комуникация: промяната започва отгоре
Решението минава през качествено обучение на здравните мениджъри – директори на болници, началници на клиники и отделения, които задават тона в екипите. Нужна е подкрепяща среда, в която грешките се анализират, а не наказват, и в която отпускът не е повод за чувство на вина.
„Имаме нужда комуникацията да създава подкрепяща среда – хората не бива да се чувстват виновни за грешки или за това, че излизат в отпуск. Това не може да бъде норма в работата.“ – доц. д.м. Момчил Баев
Кратката пауза, която спасява деня
Доц. Баев препоръчва зони за отдих в болниците, където да се практикуват техники за възстановяване – mindfulness, дихателни упражнения, йога. В кризисни ситуации само 10-ина минути в тиха среда често са достатъчни, за да се преработи емоцията и да се продължи работата с високо качество. Без такава възможност рискът от конфликти между колеги, както и между професионалисти и пациенти, нараства.
Дежурства на ръба и риск за бъдещето
Младите лекари дежурят по 12–24 часа – практика, продиктувана от недостига на кадри. Въпросът е как специализанти, прегорели в ранна възраст, ще поддържат високо качество на работа десетилетия напред. Отговорът минава през системни мерки и подкрепа.
Политики, които липсват
Доц. Баев определя съществуващата Национална стратегия за психично здраве на населението на България 2020–2030 като недостатъчно ефективен инструмент: тя се фокусира върху патологията в психиатричните клиники, а профилактиката и услугите в общността отсъстват. Необходимо е психичното здраве в извънболнични условия да стане част от общественото здравно осигуряване за цялото население, с особено внимание към „помагащите професии“.
„Не може човек да живее под толкова динамичен стрес всеки ден и да няма услуги за подкрепа и възстановяване на психиката, защото тя страда и боледува по същия начин, по който боледува и тялото ни.“ – доц. д.м. Момчил Баев
Младите лекари разчупват стигмата
Студентите по медицина и специализантите са по-отворени да говорят за психичното здраве, търсят своя път и мястото си в системата и често водят промяната.
„Не е срамно човек да се чувства зле – напротив, това е проява на зрялост, когато поиска помощ или се погрижи за своето здраве.“ – доц. д.м. Момчил Баев
Контекст: какво казва СЗО за бърнаут
Световната здравна организация (СЗО) определя бърнаута като професионално явление в Международната класификация на болестите (ICD‑11) – резултат от хроничен стрес на работното място, който не е управляван успешно. СЗО го характеризира с три измерения: изтощение, психическо дистанциране или циничност към работата и намалена професионална ефективност.
„Бърнаутът е синдром, концептуализиран като резултат от хроничен стрес на работното място, който не е управляван успешно.“ – Световна здравна организация
Изводът на доц. Баев е ясен: ако искаме устойчиво здравеопазване, трябва да защитим хората, които се грижат за нас – с по-добро лидерство, реални услуги за психична подкрепа в общността и конкретни условия за възстановяване на работното място.
Обобщение
- Ранни сигнали за бърнаут: често се подценяват и се приписват на преумора и недоспиване.
- Кадров дефицит: средната възраст на лекарите е около 55 години; остър недостиг на сестри и акушерки.
- Токсична среда: фактор №1 за прегаряне и „мълчаливо напускане“; решенията са прекалено централизирани.
- Работно натоварване: дежурства от 12–24 часа при младите лекари изострят риска от прегаряне.
- Бързи мерки: зони за отдих и 10-минутни практики намаляват емоционалната ескалация и конфликтите.
- Политика: стратегията 2020–2030 е критикувана за липса на профилактика и услуги в общността; нужни са извънболнични психичноздравни услуги като част от общественото осигуряване.
- Стигма: младите медици говорят по-открито; търсенето на помощ е признак на зрялост.
