Проява на зрялост е да поискаш помощ за себе си и психичното си здраве – това подчертава доц. д.м. Момчил Баев, преподавател в Нов български университет, основател на Фондация „Астра Форум“ и автор на монографията „Качество на живот и психично здраве на медицинските специалисти в България“.
Синдромът на професионално прегаряне: ранните сигнали често се подценяват
Първите признаци на професионално прегаряне – бърнаут – идват рано, но често остават незабелязани, защото ги приписваме на преумора, недоспиване или ежедневен стрес. Световната здравна организация определя бърнаута в последната класификация МКБ-11 като явление, свързано с работната среда, изразено в изтощение, дистанциране от работата и намалена ефективност.
По думите на доц. Баев емоционалното изтощение при медиците е ключов двигател за бърнаута, а едно от видимите му проявления е т.нар. „мълчаливо напускане“ – не физическо, а вътрешно отдръпване от професията, спад на мотивацията и съпричастността в грижата към пациентите.
„Емоционалното изтощение на медицинските специалисти е един от факторите за професионалното прегаряне или изчерпване, познато като синдром на бърнаут… Един от значимите такива е мълчаливото напускане на работа.“ — доц. д.м. Момчил Баев
Кадровият недостиг и токсичната среда подкопават системата
Проблемът е системен и видим: средната възраст на лекарите у нас е около 55 години, а младите попълнения са недостатъчни. Ниското възнаграждение и трудните условия често правят професията непривлекателна, а токсичната работна среда е фактор номер едно за прегаряне и напускане.
В йерархичната структура на лечебните заведения управленската комуникация по вертикала е решаваща. Когато отговорността е огромна, но правото на вземане на решения е централизирано, напрежението расте и демотивира екипите.
„В едно лечебно заведение има много стройна йерархична структура… когато комуникацията не работи добре, се създава напрежение.“ — доц. д.м. Момчил Баев
Управление, което подкрепя хората: от комуникацията до условията за възстановяване
Решението започва от качествено обучение на здравните мениджъри – директори на болници, началници на клиники и отделения. Те задават тона в екипите, а тонът трябва да е подкрепящ, да допуска грешките като част от процеса, да не санкционира хората за това, че излизат в отпуск.
Дежурствата на младите лекари по 12–24 часа са ежедневие заради недостига на кадри. Но ако те „прегорят“ рано, как ще запазят качество на работа десетилетия напред? Според доц. Баев всяка болница може да предвиди зони за отдих, където персоналът да практикува осъзнатост (mindfulness), дихателни упражнения или йога. Понякога са достатъчни 10 минути тиха пауза, за да се „обработи“ емоцията и да се избегнат конфликт и ескалация.
„Понякога… са му необходими само 10-ина минутки да се откъсне от кризисната ситуация, да събере емоцията в себе си и след това да се върне при пациента.“ — доц. д.м. Момчил Баев
Психичното здраве: пренебрегваната страна на системата
Доц. Баев е категоричен, че психичното здраве в България е пренебрегнато. Съществуващата Национална стратегия за психично здраве според него остава „кух инструмент“, защото се фокусира върху клиничната патология, а не върху профилактиката и услугите в общността. Необходимо е психичното здраве в извънболнични условия да бъде интегрирано като част от общественото осигуряване – за всички, а особено за помагащите професии.
„Не може човек да живее под толкова динамичен стрес всеки ден и в същото време да няма услуги за подкрепа и възстановяване на психиката, защото тя страда и боледува по същия начин, по който боледува и тялото.“ — доц. д.м. Момчил Баев
Младите лекари разчупват стигмата
Студентите по медицина и специализантите са отворени да говорят за психичното здраве и търсят своето място в системата. Това е добра новина – стигмата се разпада, а разговорът става по-честен и професионален.
„Не е срамно човек да се чувства зле, напротив – това е проява на зрялост, когато човек иска помощ за себе си или иска да се погрижи за своето здраве.“ — доц. д.м. Момчил Баев
Какво означава това за Пловдив и страната
Тенденциите не подминават и лечебните заведения в Пловдив и региона: натоварени графици, недостиг на кадри, наслоено напрежение. Решението е в последователно лидерство, грижа за хората и изграждане на подкрепяща култура. Това включва ясни процедури, време за възстановяване, достъп до психологическа помощ и работеща обратна връзка между всички нива в системата.
Накратко
- Бърнаутът при медиците у нас се проявява рано и често остава незабелязан.
- Средната възраст на лекарите е около 55 години, а недостигът на кадри засилва прегарянето.
- Токсичната среда и лошата вертикална комуникация са водещи причини за „мълчаливо напускане“.
- Необходими са обучени мениджъри и зони за отдих с кратки практики за възстановяване.
- Стратегиите за психично здраве трябва да включат профилактика и услуги в общността.
- Младите лекари разчупват стигмата и говорят открито; търсенето на помощ е зрялост.
