Европейската комисия одобри първата вълна от национални планове по инициативата SAFE, с която осем държави членки – сред тях и България – ще получат достъп до общо около €38 милиарда (евро) след подписване на договорите за заем. Решението бе взето на 15 януари 2026 г. и вече е изпратено за формално одобрение от Съвета на ЕС.
Какво се промени днес
С одобрените планове Белгия, България, Дания, Испания, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния се нареждат сред първите бенефициенти по Security Action for Europe (SAFE) – новата заемна схема за отбрана на ЕС с общ обем €150 милиарда (евро). Комисията подчерта, че темпото трябва да бъде ускорено заради нарастващите рискове за сигурността на континента.
„Сега е спешно Съветът да одобри тези планове, за да позволим бързо отпускане на средствата“, заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия.
Общо 19 държави вече са кандидатствали за финансиране по SAFE, а първоначалните национални квоти бяха договорени предварително през септември 2025 г. Министрите от ЕС имат четири седмици да потвърдят плановете, като първите плащания се очакват през март 2026 г.
SAFE и „Готовност 2030“: защо сега
SAFE е един от ключовите инструменти в пакета на Комисията „Readiness 2030“ („Готовност 2030“), който цели да мобилизира до €800 милиарда (евро) за европейската отбрана до края на десетилетието. По данни на европейски разузнавателни служби, до 2030 г. не може да се изключи риск Русия да атакува друга европейска държава – контекст, който ускорява инвестициите в критични способности.
Сред приоритетите за финансиране са боеприпаси и ракети, артилерийски системи, дронове и антидрон решения, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, защита на критична инфраструктура, защита на космически активи, киберсигурност, изкуствен интелект и системи за електронна война.
Кой колко получава от първата вълна
Одобрените планове отварят път на осемте държави до колективен ресурс от около €38 милиарда (евро), след подписване на конкретните заемни споразумения. По заявените размери: Дания е поискала над €46 милиона (евро) – най-ниската сума сред кандидатите, Кипър и Испания се очаква да получат по около €1 милиард (евро), Белгия – €8,3 милиарда (евро), а Румъния – €16,68 милиарда (евро). България, Хърватия и Португалия също са в първата група, като точните им суми ще се финализират при подписването на заемите.
Схемата е особено изгодна за държави с по-нисък кредитен рейтинг от този на Европейската комисия, тъй като така получават по-добри лихвени условия. Германия, например, не е кандидатствала за средствата по SAFE.
Правилата: „Европейско“ производство и отворени врати за партньори
Ключово изискване на SAFE е закупуваното оборудване да бъде с европейски произход: не повече от 35% от стойността на компонентите може да идва от държави извън ЕС, ЕИП–ЕФТА или Украйна. Канада – на базата на двустранно споразумение с ЕС – също може да участва при равни условия.
Това правило цели да насочи публичните средства към европейската отбранителна индустрия, да укрепи веригите за доставки и да съкрати сроковете за доставка на ключови способности.
Фокус върху България: възможности и срокове
Като част от първата осмица, България ще може да ускори модернизацията на армията и да насочи средства към приоритети като противовъздушна и противоракетна отбрана, боеприпаси, киберсигурност и интеграция на нови системи за наблюдение. Условието за европейски произход на оборудването отваря поле за участие на български производители и доставчици в по-дълбоки европейски вериги на стойността.
Какво следва: бърз транш и още одобрения
След формалното решение на Съвета на ЕС, Европейската комисия предвижда бързо отпускане на начален ресурс от 15% от договореното финансиране, докато продължава одобрението на останалите 11 национални плана. Очакването е първите средства да достигнат до бенефициентите през март 2026 г.
„Няма време за губене“, подчерта Андрюс Кубилюс, европейски комисар по отбраната и космоса, добавяйки, че „следващите стъпки“ включват одобрение на оставащите 11 национални плана и отпускане на първоначален транш от 15% от финансирането.
Популярността на схемата – прекомерно заявена още в първия кръг с искания надвишаващи €150 милиарда (евро) – може да доведе до нейното разширяване, за което Урсула фон дер Лайен намекна още в края на миналата година.
Обобщение
- Одобрени са първите 8 национални плана по SAFE: Белгия, България, Дания, Испания, Хърватия, Кипър, Португалия и Румъния.
- Очакван общ достъп след договори: около €38 милиарда (евро); общият обем на схемата е €150 милиарда (евро).
- Срокове: 4 седмици за одобрение от Съвета на ЕС; първи плащания – март 2026 г.
- Приоритети за финансиране: боеприпаси, ракети, артилерия, дронове/антидрон, ПВО/ПРО, защита на инфраструктура и космически активи, киберсигурност, ИИ, електронна война.
- Правила за произход: минимум 65% европейски компоненти; до 35% извън ЕС/ЕИП–ЕФТА/Украйна; участие за Канада.
- Политически сигнал: ускоряване на отбранителната готовност до 2030 г.; възможно разширяване на схемата заради висок интерес.
