По-голямото време в социалните мрежи и видео игрите само по себе си не води до влошаване на психичното здраве на тийнейджърите. Това показва ново проучване на Университета в Манчестър, което поставя под съмнение широко разпространените страхове около „времето пред екран“ и призовава темата да се разглежда по-нюансирано и в контекст.
Какво установява изследването
Екипът анализира данни от 25 000 ученици на възраст 11–14 години в рамките на три учебни години. Проследени са навици за използване на социални мрежи, честота на игра на видеоигри и симптоми като тревожност и потиснато настроение в следващата година. Не е открита връзка между по-интензивното използване и увеличаване на симптомите на тревожност или депресия в следващите 12 месеца.
Учените проверяват и дали има значение типът употреба – активно общуване (чатове) или пасивно „безцелно превъртане“ на негативни новини – и отчитат, че самите модели на употреба не обясняват психичните затруднения.
„Знаем, че семействата се тревожат, но нашите резултати не подкрепят идеята, че само прекарването на време в социалните мрежи или игрите води до психични проблеми – картината е далеч по-сложна“, казва водещият автор на изследването Цици Чън от Университета в Манчестър.
Според авторите потенциалните негативи често се преувеличават, за сметка на възможни ползи като социална свързаност, споделяне на преживявания и самоизразяване.
Причина или следствие?
Екипът подчертава и обратната посока на връзката: младежи с вече налични симптоми на тревожност или депресия може да прибягват до социалните мрежи за успокоение или до игрите като отклоняване от емоционален стрес, а не технологиите да са първопричината за проблемите.
„Нашите данни показват, че изборите на младежите относно социалните мрежи и игрите може да се определят от това как се чувстват, но не непременно обратното“, посочва съавторът Нийл Хъмфри от Университета в Манчестър.
Изследването е публикувано в научното списание Journal of Public Health.
Ограничения на проучването
Авторите признават, че проучването използва самооценъчни данни и прилага 12-месечен интервал между измерванията – период, който може да пропусне краткосрочни ефекти. Освен това ангажираността на тийнейджърите със социалните мрежи и игрите, както и емоционалните им състояния, варират значително ежедневно, дори почасово.
Контекст: растящи проблеми с психичното здраве
По данни на Европейското регионално бюро на Световната здравна организация, психичното здраве на деца и младежи се влошава с времето. В региона над 30 милиона – приблизително едно на всеки седем – деца и юноши на възраст 0–19 години живеят с психично разстройство. Психичните разстройства и употребата на вещества са водеща причина за бремето от болести във възрастовата група 0–29 години.
Сред юношите разпространението е още по-високо – повече от един на всеки пет живее с психично разстройство, като броят се е увеличил с около една трета през последните 15 години.
Изводът на екипа от Манчестър: вместо да се демонизира технологията, фокусът трябва да падне върху съдържанието, контекста и подкрепата, които младежите получават – у дома, в училище и онлайн.
На кратко
- Няма доказателства, че повече социални мрежи или видео игри влошават тревожност или депресия при тийнейджъри в рамките на година.
- Анализирани са 25 000 ученици на 11–14 г. за три учебни години; типът употреба (активна/пасивна) не променя картината.
- Възможна е обратна връзка: младежи с трудности търсят успокоение онлайн, а не екраните да причиняват проблемите.
- Проучването отчита ограничения: самооценъчни данни и 12-месечни интервали между измерванията.
- В Европа над 30 млн. деца и младежи на 0–19 г. имат психично разстройство; при юношите е над един на всеки пет.
