Мир срещу търговия? Идеята на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп да обвърже мирното споразумение за Украйна с възстановяване на търговските връзки с Русия среща сериозен скептицизъм от експерти и инвеститори с дългогодишен опит на руския пазар.
Какво предлага Вашингтон
Стив Уиткоф – предприемач в недвижимите имоти, приятел на президента Доналд Тръмп и главен пратеник на Вашингтон за Русия по войната в Украйна – представя бъдещи търговски сделки като гаранция срещу нов конфликт след евентуален мир.
„Ако всички просперират, ако всички са част от процеса и има полза за всеки, това естествено ще бъде преграда срещу бъдещи конфликти“, казва Стив Уиткоф пред американско издание.
По думите му, „Русия разполага с толкова много огромни ресурси, с обширни територии“. Самият Доналд Тръмп още през февруари миналата година заяви, че обсъжда с руския президент Владимир Путин „мащабни сделки за икономическо развитие“ между САЩ и Русия. Междувременно, американската страна отчита напредък в преговорите, макар Москва да отхвърля ключови искания на Киев. Последният кръг бе планиран за 1 февруари, но бе отложен за по-късно през седмицата.
Скептицизмът: сигурността надделява над печалбата
Татяна Становая – старши научен сътрудник в Център „Карнеги Русия—Евразия“ и основател на сайта за политически анализи R.Politik – поставя под съмнение, че търговско споразумение може да гарантира устойчив мир. Според нея финансовите интереси трудно изместват онова, което Кремъл възприема като основни интереси в сферата на сигурността.
Исторически всякакви действия на САЩ, възприемани в Москва като заплаха – например разполагането на войски в Балтийските държави или системи за противоракетна отбрана в Румъния – са предизвиквали тревога и вероятно ще продължат да го правят.
„Отново сме в ситуация, в която си мислим, че бизнесът може да трансформира политическите отношения. А отговорът на това предположение, според мен, е: всъщност не, не може“, казва Чарлз Хекър, консултант по геополитически рискове и бивш управляващ партньор на „Контрол Рискс“ в Москва (2000–2008).
Уроците от предишните вълни на инвестиции
След разпадането на СССР през 1991 г. американските преки инвестиции в Русия скочиха от 1,7 млрд. долара (около 1,56 млрд. евро) през 1999 г. до 20,8 млрд. долара (около 19,14 млрд. евро) през 2009 г., показват данни на Министерството на търговията на САЩ. През 2021 г. Русия бе сред петте най-големи търговски партньори на ЕС по стокообмен.
„Окупацията на Крим през 2014 г. промени възприятието ни за Русия – въпреки че много от нас е трябвало да знаят по-добре. Залъгвахме се, че чрез ангажираност и апели към взаимния интерес нещата ще се развият в правилната посока“, коментира Ед Верона, бивш високопоставен ръководител в „ЕксонМобил Русия“ и бивш председател на Американско-руския бизнес съвет.
Реалната икономика на Русия
Визията за Русия като неизползван инвестиционен Елдорадо е спорна. Преди войната, през 2021 г., БВП на Русия е около 1,83 трлн. долара (около 1,68 трлн. евро) – по-малко от този на Италия за същата година. Под тежестта на военни разходи, по-ниски цени на петрола и западни санкции, икономиката се очаква да нарасне едва с 1% тази година.
„Инвестирането в Русия ще бъде много, много трудна среда за изключително дълъг период“, казва Крис Уифер, главен изпълнителен директор на консултантската компания Macro-Advisory, която анализира руската икономика.
Дори при незабавно спиране на бойните действия, високите военни разходи на Москва вероятно ще продължат, за да бъдат компенсирани загубите на техника и жива сила. Това предполага постепенно и ограничено пренасочване на държавни ресурси към възстановяване.
Рискова бизнес среда: делови спорове с наказателен привкус
Руската бизнес среда често е доминирана от влиятелни играчи, свързани с властта. Показателен е случаят с американския инвеститор Майкъл Калви, чиито двама руски партньори организираха ареста му през 2019 г. по търговски спор. Въпреки намесата на високопоставени фигури, включително Кирил Дмитриев – настоящ събеседник на Стив Уиткоф от страна на Кремъл – Калви премина през абсурдно съдебно изпитание, преди да напусне Русия през 2022 г.
„Наистина трябва да се направи изключително задълбочена проверка“, подчертава Крис Уифер.
Кои сектори са отворени и кой би рискувал
Според Крис Уифер, Кремъл вероятно ще е по-благосклонен към компании в стратегически отрасли: газ, петрол, ядрена енергетика, критични минерали и селско стопанство. Русия е вторият по големина производител на природен газ в света и трети по добив на петрол.
„Енергийните компании са свикнали да работят в условия на политически риск. Те са свикнали да играят на много високо ниво на геополитиката“, допълва Чарлз Хекър.
Показателен сигнал към Вашингтон бе и закон, подписан от Владимир Путин през август 2025 г., който улеснява „ЕксонМобил“ да си върне дялове в голям газов проект – в същия ден, в който се проведе среща за мира в Украйна с участието на Доналд Тръмп.
„Не мисля, че компаниите биха искали да опетнят репутацията си само заради няколко добри търговски възможности, особено ако санкциите останат в сила – ако не от страна на САЩ, то поне от Европейския съюз“, предупреждава Ед Верона.
„Повечето ще изчакат, докато се убедят, че рискът от ново избухване на война е минимален“, смята Крис Уифер.
Кои вече се оглеждат за сделки
Някои инвеститори, близки до Доналд Тръмп, вече тестват водите. По информация от американско издание, Джентри Бийч – приятел на Доналд Тръмп-младши – е водил преговори за дял в руски газов проект в Арктика. Стивън П. Линч, дарител на Тръмп с дълга история на инвестиции в Русия, е проявил интерес към покупката на газопровода „Северен поток 2“.
За Кремъл подобни лични връзки не са новост – руската икономика традиционно се опира на близки до властта бизнесмени. Според Ед Верона Москва вероятно би защитила инвеститори, свързани с Тръмп, от хищнически партньори, което прави евентуално мирно споразумение потенциално изключително доходоносно за тях.
Перспективата за ЕС и България
За Европейския съюз и държави като България, член на ЕС и НАТО, всяко сближаване между САЩ и Русия през търговски сделки ще бъде преценявано през призмата на санкционния режим, енергийната сигурност и общата европейска позиция спрямо Москва. Дори при дипломатически напредък, бизнесът с Русия ще остане подчинен на регулации и репутационен риск, които трудно се неутрализират само с обещания за печалби.
На кратко
- Администрацията на Доналд Тръмп свързва мир за Украйна с възстановяване на търговията с Русия; последният кръг преговори от 1 февруари бе отложен за по-късно през седмицата.
- Експерти като Татяна Становая и Чарлз Хекър предупреждават, че сигурността за Кремъл стои над икономиката; бизнесът не гарантира мир.
- Американските преки инвестиции: 1,7 млрд. долара (около 1,56 млрд. евро) през 1999 г.; 20,8 млрд. долара (около 19,14 млрд. евро) през 2009 г.; ЕС бе сред водещите търговски партньори на Русия до 2021 г.
- Руският БВП през 2021 г.: 1,83 трлн. долара (около 1,68 трлн. евро); очакван растеж около 1% при високи военни разходи и санкции.
- Рискова среда: случаят с Майкъл Калви; нужда от изключително задълбочена проверка, според Крис Уифер.
- Потенциални сектори: газ, петрол, ядрена енергетика, критични минерали, земеделие; Русия е №2 по газ и №3 по петрол.
- Политическа динамика: закон от август 2025 г. улеснява „ЕксонМобил“ за дялове в газов проект; енергийните компании са свикнали с високи геополитически рискове.
- Репутационният риск и санкциите остават ключови; повечето инвеститори ще изчакат стабилен мир. Някои, близки до Тръмп, вече проучват сделки като арктически газ и „Северен поток 2“.
