Над 1,11 млн. смъртни случаи в Европейския съюз през 2022 г. са били предотвратими или лечими при по-ефективни системи за здравеопазване и по-добри мерки за обществено здраве. Това е повече от един на пет смъртни случая сред гражданите на ЕС, показват данни на Евростат и доклада „Здраве с един поглед: Европа 2024“ на ОИСР и ЕС.
Какво означава „избегната смъртност“
Евростат разделя избегнатата смъртност на две категории:
Предотвратими смъртни случаи – смъртни причини, които могат да бъдат избегнати чрез политики и мерки за обществено здраве. В това число влизат рак на белия дроб, исхемична болест на сърцето, COVID-19, смърт от алкохол, инсулт, инциденти, хронична обструктивна белодробна болест, самоубийства и др.
Лечими смъртни случаи – смъртни причини, които могат да бъдат избегнати при оптимално качество на медицинската помощ, като исхемична болест на сърцето, рак на дебелото черво, рак на гърдата, инсулт, пневмония, хипертония, диабет и др.
Къде рискът е най-висок: изток срещу запад и север
През 2022 г. избегнатите смъртни случаи при хора под 75 г. в ЕС са 1,11 млн., като за сравнение между държавите се използва възрастово стандартизиран показател на 100 000 души.
Средното за ЕС ниво на избегната смъртност е 258 на 100 000, като разликите са огромни – от 169 в Швеция до 543 в Латвия. Ако се включат кандидатки за ЕС, държави от ЕАСТ и Обединеното кралство (където има данни), Швейцария отчита най-ниска стойност – 153 на 100 000.
Най-високи стойности се регистрират в източноевропейски и балтийски страни: Латвия, Румъния, Унгария, Литва и България – всяка с над 470 смъртни случая на 100 000. Следват Сърбия, Словакия и Естония (над 390).
На обратния полюс са западни и северни държави като Швейцария, Швеция, Норвегия, Нидерландия и Франция, където показателите са под 200 на 100 000. Централна и Южна Европа обичайно се движи в междинни стойности – Хърватия, Полша, Турция, Гърция, Чехия и Италия най-често са между 200 и 300 на 100 000.
Германия е под средното за ЕС, но има най-високата избегната смъртност сред водещите икономики – 249 на 100 000.
България: тревожен сигнал и за големите градове
България е сред държавите с най-висока избегната смъртност – над 470 на 100 000 души. Това подсказва едновременно сериозно разпространение на предотвратими рискови фактори и пропуски в достъпа и качеството на лечението. За големи градове като Пловдив това означава допълнително натоварване на болниците и спешната помощ, както и нужда от по-активни профилактични програми.
Две трети предотвратими, една трета лечими
От общо 1,11 млн. избегнати смъртни случаи в ЕС през 2022 г., 65% (725 624) са предотвратими, а 35% (386 709) – лечими. Това отговаря на 168 предотвратими и 98 лечими смъртни случая на 100 000 души.
Налице е силна положителна връзка между двете категории: страните с по-висока предотвратима смъртност имат и по-висока лечима смъртност. Пример са Латвия и Румъния (високи стойности и в двете), докато Швейцария и Швеция са сред най-ниските.
Водещи причини: сърдечни болести, онкология, COVID-19
Сред лечимите причини сърдечносъдовите заболявания са №1 с 21% от смъртните случаи, следвани от рак на дебелото черво (14%), рак на гърдата и инсулт (по 10%), пневмония (8%), хипертония (5%) и диабет (4%).
При предотвратимите причини COVID-19 е водещ през 2021 г. с 24%, но делът му спада до 10% през 2022 г. Тогава най-голям дял има ракът на белия дроб (19%), следван от сърдечни заболявания (11%). Смъртността, свързана с алкохола, е 8%.
Защо има толкова големи различия
Експертите посочват смесица от фактори – от финансиране до начин на живот.
„Няколко фактора могат да влияят върху темповете на предотвратима смъртност, като социални и здравни разходи, образование и емисии“, коментира Аида Изабел Тавареш, доцент в Лисабонското училище по икономика и мениджмънт.
Според анализа централните и източноевропейските държави имат по-високи нива на рак на белия дроб, сърдечни заболявания и алкохолно-специфични разстройства и отравяния – отразявайки по-голямата разпространеност на рискове като тютюнопушене и употреба на алкохол.
„Като цяло високата лечима смъртност е характерна за източноевропейските страни, а ниската – за Северна Европа“, допълва Тавареш. Тя посочва за пример Швеция, която отделя значим дял от БВП за здраве, за разлика от България, където делът е значително по-малък.
„Повечето различия между западните и източните държави се дължат на смъртност от сърдечносъдови заболявания в средна и напреднала възраст. Постоянно по-високата сърдечносъдова смъртност в част от Източна Европа се разглежда като последица от ‘закъснялата сърдечносъдова революция’ – по-късното въвеждане на медицински технологии и политики за превенция и лечение на сърдечни болести“, казва Рок Хржич, доцент в катедрата по международно здраве към Маастрихтския университет.
Има ли значение как се отчита причината за смърт
Различията в практиките при издаване на акт за смърт също влияят на статистиката.
„Лекарят може да избере повече от едно заболяване за основна причина за смърт. В зависимост от субективната му преценка, смъртта може да се води като неизбежна, предотвратима или лечима“, обяснява д-р Сузане Щолпе, научен сътрудник в Рурския университет в Бохум, Германия.
Тя добавя, че делът на смъртни случаи с неизвестни причини също влияе: по-ниски нива се наблюдават в балтийските страни, Обединеното кралство и Финландия спрямо повечето западноевропейски държави.
Пари и превенция: какво показват разходите и профилактичните прегледи
Разходите за здравеопазване в Европа се различават значително – измерени на човек, по паритет на покупателната способност и като дял от БВП. Западна и Северна Европа отчитат най-високи текущи разходи, докато Източна Европа и Балканите са на дъното. Южна Европа е по средата. В държави с много висок БВП като Ирландия и Люксембург делът за здраве като процент от БВП изглежда по-нисък, въпреки високите номинални нива.
Същата картина се вижда и при масовите профилактични прегледи за рак – на дебелото черво, на маточната шийка и мамографии. Северът и Западът показват устойчиви усилия в превенцията, Югът се представя умерено, а Изтокът и Балканите изостават осезаемо, особено при колоректалния и рака на гърдата.
Какво следва за България и градове като Пловдив
Данните очертават ясна посока: по-силна профилактика, по-добро финансиране и достъп до качествено лечение, особено за сърдечносъдови и онкологични заболявания. За България приоритет са ограничаването на тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, разширяване на профилактичните прегледи, както и по-бързо въвеждане на утвърдени медицински практики и технологии. На местно ниво – в Пловдив и другите големи градове – ключови са координацията между общопрактикуващи лекари и болници и активно информиране на гражданите.
На кратко
- 1,11 млн. избегнати смъртни случаи в ЕС (2022) – над един на пет сред гражданите.
- Средно за ЕС: 258/100 000; Швеция: 169; Латвия: 543; при разширено сравнение Швейцария: 153.
- България е сред страните с най-високи нива – над 470/100 000.
- 65% предотвратими (725 624) и 35% лечими (386 709) смъртни случаи; 168 и 98 на 100 000 съответно.
- Лечими причини: сърдечни болести (21%), рак на дебелото черво (14%), рак на гърдата и инсулт (по 10%), пневмония (8%), хипертония (5%), диабет (4%).
- Предотвратими през 2022: рак на белия дроб (19%), сърдечни заболявания (11%), COVID-19 (10%), алкохол-свързани (8%).
- Изтокът и Балканите изостават по разходи за здраве и профилактични прегледи; Северът и Западът водят.
