Европейската комисия представи на 18 февруари 2026 г. нова стратегия за подкрепа на източните гранични региони на Европейския съюз, засегнати от войната в Украйна, икономическия спад, демографския натиск и нарастващите хибридни заплахи. Мярката обхваща девет държави членки — Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България — и цели да обърне тенденциите на намалени инвестиции, обезлюдяване и прекъснати трансгранични дейности.
EastInvest: новият инвестиционен инструмент
В сърцевината на стратегията е инструментът EastInvest, който ще мобилизира 28 млрд. евро (€28 млрд.) под формата на заеми в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Световната банка. Средствата са насочени към възстановяване на инвестиционната активност, подкрепа за бизнеса и ускоряване на проекти с висока добавена стойност в засегнатите региони.
„Тази комуникация е разработена заедно с териториите и техните общности, за да гарантираме, че те остават жизнени места за живот, работа, растеж и конкурентоспособност“, заяви Рафаеле Фито, изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия по сближаване и реформи.
Разпределението на средствата между държавите членки все още не е определено. Представители на Комисията и националните власти ще се срещнат на специално събитие по линия на EastInvest в края на февруари, където ще бъдат уточнени приоритетите, обхватът на проектите и критериите за финансиране.
Сигурност, свързаност и хора: трите стълба на подхода
Пакетът включва мерки за гранична охрана и технологичен надзор чрез инициативата за „Европейска дронова стена“, насочени към противодействие на хибридни заплахи. Планира се и подпомагане на интеграцията на балтийските електроенергийни мрежи към по-широката европейска система за по-висока енергийна сигурност и устойчивост. Паралелно ще се разгръщат образователни и заетостни програми за справяне с демографския спад и задържане на млади хора и специалисти в граничните райони.
Какво означава това за България
България е сред страните бенефициенти в рамките на новата стратегия. Механизмът ще подкрепя региони с понижени инвестиции, намаляващо население и затруднена трансгранична активност. Очакванията са чрез EastInvest да се ускори финансирането на проекти за икономическа свързаност, модернизация на инфраструктурата, укрепване на местния бизнес и подобряване на достъпа до качествени работни места и услуги. Тъй като средствата са под формата на заеми, ключови ще бъдат устойчивите финансови модели и ясната възвръщаемост на инвестициите.
Контекст: натиск по източния фланг на ЕС
Балтийските държави и Полша значително подсилиха източните си граници в отговор на хибридни тактики от страна на Русия и Беларус, включително подпомагане на преминаването на мигранти през външните граници на ЕС с цел дестабилизация. Миналата година Беларус пусна стотици балони във въздушното пространство на Литва, като това предизвика нарушения в управлението на въздушния трафик.
Какво следва
До края на февруари се очакват работни срещи между Европейската комисия, националните власти и финансовите институции за конкретизиране на приоритетните направления и първите проекти. След уточняване на разпределението държавите ще могат да подават проектни предложения по EastInvest и сродните инструменти за сигурност, енергийна свързаност и човешки капитал.
На кратко
- €28 млрд. в заеми (€28 млрд.) по EastInvest за източните гранични региони на ЕС.
- 9 държави: Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Унгария, Румъния и България.
- Фокус: възстановяване на инвестициите, заетост, гранична сигурност и енергийна свързаност.
- Партньори: Европейската инвестиционна банка и Световната банка.
- Разпределението тепърва предстои; ключова среща по EastInvest — в края на февруари.
- Контекст: хибридни заплахи от Русия и Беларус, включително миграционен натиск и балони над Литва.
