Темата накратко:
Европа улавя стратегическо присъствие в района на Баб ел-Мандеб чрез ново споразумение с Джибути, докато пакет от санкции срещу Русия заседна заради възражения от Гърция по отношение на търговията с LNG. В Брюксел продължават дебатите за финансирането на възстановяването на Газа и за реформи в емисионната търговска система.
Европейският дългосрочен ангажимент в района на Баб ел-Мандеб беше официализиран тази седмица, когато върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас посети Джибути и подписа ново Споразумение за статут на силите между Европейската комисия и Република Джибути. В същото време преговорите за 21-ия пакет санкции срещу Русия са блокирани от спор около трансфера на руски втечнен природен газ (LNG), чието пълно прилагане трябва да влезе в сила от 1 януари 2027 г., и тези две теми оказват непосредствено влияние върху европейската енергийна и външнополитическа стратегия.
Пощенска картичка от Джибути
Посещението на Кая Калас, върховен представител на Европейския съюз по външната политика, и разполагането на европейски сили на джибутска територия имат символно и прагматично значение. Джибути контролира тесни морски пътища, през които преминава значителна част от световната търговия, и е разположена в обсега на йеменските бойни действия, включително нападения с дронове и ракети от страна на хуситите.
Споразумението за статут на силите дава правна рамка на европейските операции от джибутска територия — документ, който на пръв поглед изглежда като чиста администрация, но в практиката означава трайно европейско присъствие в регион, където вече са разположени американски, френски, японски и китайски бази. За Брюксел това е знак, че Съюзът иска да бъде самостоятелен актьор по въпросите на сигурността, а не просто да разчита на партньори извън Европа.
Скандалът около LNG и замразените санкции
Преговорите за 21-ия пакет санкции срещу Русия са в задънена улица заради позицията на Гърция по въпроса за вноса и преноса на руски втечнен природен газ. Проблемът не е в самите доставки, а в предвидената от закона от октомври 2025 г. забрана за прехвърляне на руски LNG към трети страни от 1 януари 2027 г. — мярка, която според гръцкото правителство ще засегне силната гръцка морска индустрия, тъй като много от корабите, извършващи трансферите, са власност на гръцки компании.
Aтина твърди, че забраната за превоз няма да удари руския бюджет, тъй като Москва може да намери други оператори, по-специално китайски, които да поемат функцията, и именно това поражда опасения в дипломатическите кръгове в Брюксел — възобновяване на вече приет закон може да създаде прецедент и да насърчи други държави да ревизират предишни решения.
Опити за смекчаване на политическо напрежение
Същевременно в проекта за забрана срещу влизането на руски военнослужещи в ЕС е направено отстъпление: текстът вече съдържа по-ума формулировка, която показва намерение за по-нататъшна работа по практическата приложимост на мярката, но без да налага задължение за незабавно прилагане. По подобен начин в текста по искането на Австрия да се облекчат санкциите срещу компанията Rasperia, за да се компенсира загуба от 2.1 милиарда евро на Raiffeisen Bank International в Русия, дипломатите са заложили по-необвързваща формулировка — обещание за търсене на решение на по-късен етап, което не е категорично „да“, но и не е категорично „не“.
Финансиране за Газа и външни вдъхновители
В Брюксел се проведе и среща на Донорската група за Палестина, на която европейски и арабски делегати договориха почти 900 милиона евро за възстановяване на ивицата Газа. По време на закрита сесия, говорителите, запознати със съдържанието на разговорите, заявиха, че Джаред Къшнър, член на Борда на мирния план, предложил радикален преглед на начина на финансовата помощ за Газа и остро критикувал предишните инициативи. Къшнър е ключова фигура в съставения от президента на САЩ Борда на мирния план, който е замислен да помага за възстановяването, но предизвиква въпроси за съвместимостта си с уставите на ООН.
Доклад за върховенството на закона и климатични мерки
Европейската комисия публикува годишната си оценка за състоянието на върховенството на закона в държавите членки и четири кандидатки, като ще оценява медийната свобода, корупцията и независимостта на съдебната система. Даниел Фройнд, член на Европейския парламент, коментира, че изборите в Унгария през април, довели до смяната на правителството, може да подобрят резултата за страната в този доклад, но изрази сериозни притеснения за Словакия заради промени около Специалната прокуратура и Националната агенция за борба с престъпността.
„Моята най-голяма тревога в момента е Словакия — тези законови промени позволяват вече осъдени корумпирани лица да заобиколят наказателната отговорност или за техните разследвания да се сложи край.“
— Даниел Фройнд, член на Европейския парламент.
Европейският комисар по правосъдието Майкъл МакГрат заяви, че целта на доклада е не само да идентифицира проблемите, но и да подпомогне изграждането на култура на спазване на закона в цяла Европа.
„В крайна сметка върховенството на закона е повече от закони — това е доверието, че правителствата са отговорни и че правосъдието е независимо и безпристрастно.“
— Майкъл МакГрат, член на Европейската комисия, отговарящ за правосъдието.
Реформа на ETS и планове за електрификация до 2040
Комисията ще представи и предложения за реформа на Европейската система за търговия с емисии (ETS), целяща да я подготви за целите до 2040 г. Очаква се реформата да изисква от тежката индустрия допълнително намаляване на емисиите, въпреки че продължават да бъдат предвидени безплатни квоти за подпомагане на сектора при прехода.
Допълнително изпълнително предложение включва мерки за намаляване на разходите за електричество в сравнение с газа, както и цел да се ускори електрификацията на икономиката на Съюза до 2040 г. Сред приоритетите са сградите, които формират около половината от потреблението на газ в ЕС — акцент ще бъде насърчаването на термопомпите, прозрачност при инсталационните разходи и по-добро използване на налични схеми за подпомагане на домакинства с ниски и средни доходи.
Украйна: смяна на кабинета и напрежение в командването
В Киев парламентарното мнозинство одобри нов кабинет във военно време, в който шефът на Нафтогаз Сергій Корецкий бе назначен за министър-председател, задача дадена да укрепи енергийната устойчивост и ускорена интеграция с ЕС. Решението последва улични протести заради отстраняването на министъра на отбраната Михайло Федоров и остър публичен конфликт между бившия министър и началника на генералния щаб Олександр Сирський.
„(Сирський) блокира реформи, подхранва разделения и разделя страната.“
— Михайло Федоров, бивш министър на отбраната на Украйна (цитат от пресконференция след освобождаването му).
Развитието извади на показ напрежение в ръководството на въоръжените сили и предизвика протести, които продължават с искания за промени на високо ниво в командването.
В Брюксел вниманието остава разклонено между въпросите за сигурността на ключовите морски маршрути, енергийната независимост, мерките срещу Русия и вътрешните реформи по върховенството на закона и климата. В следващите дни се очакват още решения и предложения от Европейската комисия, които ще определят посоката на тези обсъждания.
