Темата накратко:
Европейската комисия предлага от 2029 г. в рамките на ревизията на Системата за търговия с емисии (ETS) да се включат международни полети, пристигащи в Европа от разстояние до 5 000 км. Предложението цели да изравни конкурентните условия за европейските превозвачи и да ускори намаляването на емисиите в авиацията чрез цена на въглеродните емисии и целево финансиране за устойчиви авиационни горива (SAF).
Европейската комисия предложи в четвъртък международни полети, пристигащи в Европа от до 5 000 километра, да започнат да плащат за изхвърлените CO2 емисии от 2029 г. Мярката е част от дългоочакваната ревизия на Системата за търговия с емисии (ETS) и има за цел да намали конкурентните предимства на въздушни хъбове извън ЕС.
Според предложението полети по маршрути като Франкфурт–Дубай и Франкфурт–Истанбул ще бъдат включени в пазара на емисии, докато по-дългите линии като Франкфурт–Токио ще останат извън обхвата. Полети от Съединените щати и Китай ще бъдат изключени. Освен това освобождаванията за вътрешни линии до отвъдморските райони на ЕС, включително връзки между континентална Испания и Канарските острови, ще останат в сила до края на 2035 г.
Защо промяната е предложена
Еврокомисарят по климата Хопке Воекстра заяви пред журналисти, че авиацията е единственият голям сектор, в който емисиите растат вместо да намаляват, а настоящото покритие на ETS само върху Европейското икономическо пространство създава ниво на изкривяване на конкуренцията. Той посочи и пример с частните самолети, които според него трябва да носят същото бреме като редовните пътници.
„Всички частни самолети, които излитат и кацат, също ще бъдат покрити. Защо едно семейство, което лети веднъж годишно на почивка, да плаща ETS, а ползвател на частен самолет, който прави двадесет пътувания годишно до луксозни дестинации, да не е обхванат?“ — Хопке Воекстра, еврокомисар по климата.
Брюксел е задължен по закон да обмисли разширение на цената на въглерода извън вътрешноевропейските полети, след като международните усилия за ограничаване на емисиите от авиацията досега не са дали достатъчен резултат. В центъра на дебата стои и т.нар. „stop-the-clock“ споразумение, въведено след силна международна опозиция към първоначалните намерения да се приложи ETS върху всички международни полети през 2013 г.
Юридически срокове и възможни следващи стъпки
Ако международната рамка, включително схемата CORSIA на Международната организация за гражданска авиация (ICAO), бъде оценена като недостатъчна за постигане на значими намаления до 2032 г., Комисията е задължена да предложи разширение на ETS, което да обхване всички тръгващи международни полети от Европа, а не само тези до 5 000 км. Представители на Комисията признават, че това би било политически трудно, но посочват, че законовите задължения оставят малко пространство за поддържане на статуквото.
Според служители EU мярката също така цели да противодейства на нарастващите конкурентни дисбаланси, особено отстрани на авиокомпании, които използват хъбове в съседни на ЕС държави и получават субсидии.
Финансиране на устойчиви авиационни горива и свободни квоти
Съществуващите приходи от ETS вече подпомагат въвеждането на устойчива авиационна горива (SAF) чрез специално разпределение на емисионни квоти, а Комисията предлага тази подкрепа да се увеличи. В рамките на мерките са заложени цели за SAF: 2% до 2025 г. — цел, която е остаряла и не е изпълнена, и скок до 70% до 2050 г.
Една от най-съществените промени в предложението е запазването на свободните квоти след 2030 г., но при строги условности. Индустриалните предприятия ще получават 80% от свободните квоти след публикуване на одобрен от борда план за инвестиции в декарбонизация, а оставащите 20% ще се отпускат едва след реализирането на инвестициите и доказаното намаление на емисиите.
„80 процента от свободните квоти ще бъдат давани на компаниите ежегодно след публикуване на техния план за инвестиции в декарбонизация. 20 процента ще задържим и ще ги дадем след реализирането и публикуването на инвестициите и намаленията на емисиите,“ обясни анонимен служител на Комисията.
Комисията описва този подход като трансформация на свободните квоти от защита срещу изтичане на въглеродна интензивност към „инвестиционни квоти“, целящи да задържат производството и инвестициите в чисти технологии в Европа. Освен това Брюксел иска поне 50% от националните приходи от ETS да бъдат реинвестирани в сектори, покрити от пазара на емисии, включително авиация, морски транспорт и енергоемка индустрия.
Реакции и очаквани преговори
Ветеранът в Европейския парламент Петер Лизе, назначен за водещ преговарящ по ревизията на ETS от името на ЕП, предупреди, че сегашната система е „твърде остра“ и че са необходими повече свободни квоти, свързани с условности, така че инвестициите в декарбонизация да не бъдат прекъснати. Той подчерта, че усилията на фронтранърите не трябва да бъдат наказвани и че работниците и текущите проекти трябва да бъдат защитени.
„Не можем да поддържаме ситуация, при която вече през 2039 г. няма да има повече квоти. Нито авиацията, нито енергоемката индустрия могат да останат без емисии или да станат климатично неутрални до тогава,“ каза Петер Лизе.
Кäди Ристок, директор „енергия и климат“ в организацията Transport & Environment, похвали успеха на ETS, който според нея е довел до приблизително 50% намаление на емисиите в сектора електроенергия, транспорт и промишленост от нивата от 1990 г. насам, но предупреди срещу опити за отслабване на системата в полза на „утвърдени интереси от изкопаеми горива“.
След лятната пауза Съветът и Европейският парламент ще стартират политическите преговори по предложената ревизия — процес, който обещава да бъде напрегнат между искания за по-амбициозни климатични мерки и призиви за по-голяма гъвкавост за индустриите.
