Европа е на ръба на важни решения – от по-твърда линия срещу Русия до деликатен спор със САЩ и участие в първата формална среща на т.нар. „Борд на мира“ във Вашингтон, където България също изпраща делегация. Лайтмотивът: време е Старият континент да „спре да отлага алармата“ и да действа по-координирано.
Трансатлантическият фон: „Да спрем да отлагаме алармата“
Посланикът на САЩ в ЕС Андрю Пъздър определи речта на държавния секретар Марко Рубио на Мюнхенската конференция по сигурността като „положителна“ за трансатлантическия съюз. Той подчерта и все по-тясното съгласуване на миграционната политика между Европа и Вашингтон.
„Това е белег на велик дипломат – да казва нещата, които публиката иска, и не иска да чуе“, заяви Андрю Пъздър, допълвайки, че управлението на Доналд Тръмп е помогнало на европейците „да спрат да отлагат алармата и да се събудят“.
Дипломатически трус: Белгия срещу американски посланик
Напрежението между САЩ и Белгия ескалира, след като американският посланик в Брюксел Бил Уайт свърза белгийски здравни политики с антисемитизъм. Поводът е започнало разследване в Белгия срещу трима евреи, заподозрени, че са извършвали обрязвания на момчета без задължителното присъствие на лекар.
„Прекратете това нелепо и антисемитско преследване и вършете далеч по-добра работа по изкореняване на антисемитизма“, написа Бил Уайт в профила си в социална мрежа.
След извънредно привикване на посланика, белгийският външен министър Максим Прево отправи остро послание и към израелския външен министър Гидеон Саар, който също се включи в дебата.
„Представянето на това като преследване на еврейския живот е изопачаване на фактите. И това е част от модел. Взехте реалните страхове на реални хора и ги превърнахте в аргумент срещу външната политика на Белгия. Еврейските белгийци заслужават пълната ни защита. Те не заслужават да бъдат използвани като разменна монета в спор за международното право“, заяви Максим Прево, визирайки критиките на Израел към мерките на Белгия срещу лица, замесени в незаконни селища на окупирания Западен бряг.
След среща с ръководителя на белгийската дипломатическа служба Теодора Гендзис, Бил Уайт заяви, че „няма нужда“ да се извинява. По време на разговора американският посланик е повторил искането белгийските власти да прекратят разследването, твърдят източници.
„Това не е ролята на посланика на САЩ. Законът важи за всички – това е белгийската демокрация“, коментира белгийски източник.
Вашингтон кани, Европа преценява: „Бордът на мира“ и кой сяда на масата
Нараства броят на държавите от ЕС, които изпращат представител на първата формална среща на „Борда на мира“ във Вашингтон. Към момента осем държави членки са потвърдили участие в различен формат, както и Европейската комисия. Унгария изпраща премиера Виктор Орбан като редовен член. България ще бъде представлявана от Иван Найденов, постоянен секретар на Министерството на външните работи, като след първоначална заявка за членство София сега сигнализира за участие като „без право на глас“. Румъния ще участва като наблюдател чрез президента Никушор Дан, представяйки го като шанс за укрепване на връзките със САЩ. Италия също ще е наблюдател, без яснота кой ще я представлява. Чехия ще изпрати външния министър Петр Мацинка като наблюдател. От Полша ще присъства съветникът на президента Рафал Лешкевич, като Варшава изключва членство. Кипър също ще е наблюдател, без потвърден представител. Гърция праща заместник-министъра на външните работи Харис Теохарис. Европейската комисия делегира Дубравка Шуица, комисар за Средиземноморието с мандат, обхващащ палестинските територии, като ЕК изключва членство.
Решението на Комисията да изпрати представител предизвика възмущение в групата на Социалистите и демократите (S&D) в Европейския парламент, която настоява за яснота относно политическия мандат и обхвата на участие.
Заместник-председателят на групата по външни работи Янис Маниатис заяви, че „самите изявления на Комисията си противоречат“, поставяйки „реални въпроси за целта и оправомощаването на това участие, в момент, когато ЕС трябва недвусмислено да защитава международното право и многостранността“.
Комисията подчертава, че не може да стане пълноправен член заради Хартата на „Борда на мира“, която не споменава Газа и не ограничава председателството на Доналд Тръмп. След подкрепа от ООН миналата година, Тръмп значително разшири мандата на структурата до „световен мир“.
Евродепутатът социалист Хави Лопес определи като „потресаващо“ решението да се изпрати представител на ЕС „в инициатива, в която се срещат автокрации и симпатизанти на MAGA“, за да подкопаят „многостранността, ролята на ООН и необходимия дух на справедлив мир“.
Женева: тристранните разговори САЩ–Русия–Украйна продължават
Украйна, Русия и САЩ продължават тристранните мирни разговори в Женева. Според ръководителя на украинската делегация Рустем Умеров, дискусиите във вторник са били посветени на „практически въпроси и механиката на възможни решения“. Малко преди старта – въпреки вече потвърденото участие на Киев – президентът на САЩ Доналд Тръмп публично призова Украйна да седне на масата.
„Имаме големи разговори. Най-добре Украйна бързо да седне на масата“, каза Доналд Тръмп. „Само това ви казвам. Ние сме в позиция, в която искаме те да дойдат.“
По информация от официални източници, Италия, Франция, Германия и Обединеното кралство са изпратили съветници по сигурността към преговорните екипи на Украйна и САЩ.
Санкции: Брюксел готов да действа и без Г‑7
Европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис заяви, че ЕС няма да се „поколебае“ да въведе пълен забранителен режим върху морските услуги за руски танкери, ако Г‑7 не постигне общо решение. Брюксел цели 20-ият пакет санкции да бъде одобрен до 24 февруари – навършването на четири години от пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Ако забраната влезе в сила, ценовият таван върху руския петрол, действащ с участието на Г‑7 от декември 2022 г., ще приключи в юрисдикцията на ЕС.
„Представяме очертанията на мерките пред партньорите от Г‑7, защото най-добре е да действаме координирано… Това не е абсолютно условие. Но колкото по-високо съгласуване постигнем, включително на ниво Г‑7, толкова по-добре. Няма да се поколебаем да предприемем стъпки на ниво ЕС, ако по-широкото споразумение не се очертава“, каза Валдис Домбровскис.
Това е промяна в тона спрямо началото на месеца, когато председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен настоя забраната да се въведе след решение на Г‑7.
Личната цена на санкциите: съдия от МНС в капан от ограничения
На 20 август 2025 г. съдията от Международния наказателен съд Никола Гийу бе санкциониран от президента на САЩ Доналд Тръмп заради разрешение за издаване на заповеди за арест срещу израелския премиер Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галан за ролята им в разрушенията в ивицата Газа. Оттогава ежедневието на магистрата е кошмар – забрана за пътуване до САЩ, блокиран достъп до доминираните от Visa и Mastercard карти, ограничени дигитални услуги и дори отказани онлайн поръчки, когато участват американски посредници като UPS.
„В сърцевината на санкциите е забраната всяко американско физическо или юридическо лице да предоставя услуги на санкционираното лице или да получава услуги от него“, каза Никола Гийу пред журналисти.
Гийу разказва как направена през американска платформа Expedia резервация за хотел във Франция е била отменена часове по-късно заради санкциите. В сходна ситуация днес са 11 съдии от МНС. Съдията призовава ЕС да изгради суверенни инструменти, включително дигитално евро, за защита срещу екстериториалното действие на чужди мерки.
Още от днешния дневен ред в Европа
Европейската комисия започна разследване срещу Shein за възможни нарушения на Акта за цифровите услуги, свързани с продажба на секс кукли с детски облик и дизайн на приложението, насърчаващ пристрастяване. Финансовият министър на Румъния Александру Назаре подкрепи еврооблигации и инициативата „Произведено в Европа“, както и по-спорния клуб E6 на водещи икономики, като определи потенциалния успех като „нещо добро“ за континента. Министърът на отбраната на Латвия оцени европейския отговор на руската агресия като „наполовина пълен стакан“, призовавайки за по-бързи решения по санкции и колективна отбрана преди годишнината от инвазията. Франция освободи заподозрения за „сенчест флот“ танкер Grinch, след като компанията-притежател плати глоба от „няколко милиона евро (€)“, и корабът напусна френските води.
Очаква се ръководителят на хуманитарната помощ на ЕС Хаджа Лабиб да посети Демократична република Конго, а Европейската комисия да представи комуникация за външните източни региони на Съюза.
Обобщение
- Санкции: ЕС е готов на пълен бан върху морските услуги за руски петролни превози, дори без Г‑7; цел – 20-и пакет до 24 февруари.
- Дипломация: САЩ–Белгия в остър спор за разследване срещу трима евреи; Брюксел брани върховенството на закона.
- Вашингтон: Участие на 8 държави от ЕС и ЕК в „Борда на мира“; България – без право на глас.
- Женева: Продължават тристранните преговори САЩ–Русия–Украйна; Тръмп призова Киев „бързо на масата“.
- Правосъдие: Санкциите на САЩ превърнаха ежедневието на съдия от МНС в „кошмар“; призив за дигитално евро.
- Още: Разследване срещу Shein по Акта за цифровите услуги; румънският министър Александру Назаре за еврооблигации и E6; Франция глоби с „няколко милиона евро“ (€) танкера Grinch.
