Геотермалните системи (EGS), които използват топлината дълбоко под земната повърхност, изискват в пъти по-малка наземна инфраструктура от други възобновяеми източници и могат да ускорят енергийния преход с по-ниска цена и по-малък отпечатък върху земята.
„EGS е обещаваща чиста, възобновяема технология, която работи заедно със слънце, вятър, хидро и батерии, за да захранва света за всякакви нужди. Това осигурява енергийна сигурност, като елиминира замърсяването на въздуха и глобалното затопляне при ниски разходи.“
Това подчертава ръководителят на изследването проф. Марк Джейкобсън – професор по гражданско и екологично инженерство в Станфордския университет и директор на програмата Atmosphere/Energy.
Как работят усъвършенстваните геотермални системи (EGS)
За разлика от конвенционалните геотермални централи, ограничени до вулканични и тектонски зони (като Исландия), EGS сондират до около осем километра дълбочина, инжектират флуид в напукани скали и изпомпват обратно загрятата течност, за да произведат електроенергия. Така се осигурява непрекъснато, базово електроснабдяване – ключов актив в мрежа с висок дял променливи ВЕИ.
При сценарий, в който EGS осигуряват 10% от електроснабдяването, потребността от наземни вятърни мощности спада с 15%, от слънчеви – с 12%, а изискванията за батерийно съхранение – с 28%. Общите нужди от земя се свиват от 0,57% до 0,48% от комбинираната площ на разглежданите държави – аргумент в полза на EGS за по-малки или гъстонаселени страни като Тайван и Южна Корея.
Разходи и социални ползи: какво казват числата
Екипът на Станфорд установява, че чистата, възобновяема енергия драстично намалява разходите независимо дали включва EGS или не. И в двата случая годишните енергийни разходи падат с около 60% спрямо сценарий „както обикновено“ с изкопаеми горива. Когато се отчетат здравните и климатичните щети – от болести, свързани със замърсяването на въздуха, до покачване на морското равнище – общите социални разходи се свиват приблизително с 90%.
Тъй като EGS осигуряват постоянна мощност, експерти виждат потенциал те да захранват и извънмрежови центрове за данни – сектор, който расте в целия свят заради бурното развитие на изкуствения интелект.
Ще поевтинеят ли EGS – и кога?
Високата първоначална цена е пречела на по-бързото разгръщане на EGS, но според изследователите и редица индустриални анализи разходите могат значително да спаднат до 2035 г. Основен двигател е ускорението на сондажните технологии и практики.
„Тези скорости позволяват проектите с EGS да се завършват бързо, за разлика от ядрената енергетика, при която времето от планиране до въвеждане в експлоатация е от 12 до 23 години по света. Освен това, за разлика от ядрената енергия, EGS не крие риск от разпространение на оръжия, аварии с разтопяване на активната зона, течове при съхранение на радиоактивни отпадъци или подземен добив на уран.“
Подобна перспектива се подкрепя и от цели на водещи публични институции, които залагат на ускорено намаляване на цената и риска при EGS чрез напредък в сондирането, управлението на резервоари и повторната употреба на петролно-газова инфраструктура.
Българският контекст: потенциал близо до нас
Южна България е богата на термални източници, включително в Пловдивска област – Хисаря и Баня (Карлово), както и в съседни райони. Макар там да доминират нискоенталпийни ресурси за отопление, усъвършенствани геотермални системи дават възможност за по-широко приложение: градско отопление и охлаждане, индустриални процеси, дори стабилно електрозахранване за високотехнологични обекти. За общини с ограничени терени и близки защитени зони по-малкият земен отпечатък на EGS е сериозно предимство.
За България и региона експертите очертават прагматичен път: геоложко картиране и пилотни обекти; интеграция с мрежата и системи за съхранение; използване на местни сондажни компетенции от нефтено-газовия сектор; и проекти за централно отопление там, където директното електропроизводство не е икономично.
Какво следва
Изводът от новото проучване е ясен: включването на EGS в портфейла от ВЕИ намалява разходи, териториален отпечатък и нуждите от допълнителна инфраструктура, без да компрометира сигурността на снабдяването. При очаквани подобрения до 2035 г. и натиск за декарбонизация в електроенергетиката и отоплението, геотермалната енергия има шанс за тих, но решаващ пробив – и у нас, и в Европа.
На кратко
- Проучване на Станфорд показва, че EGS могат да намалят нуждата от нови слънчеви, вятърни и батерийни мощности, като запазят ниски цени на тока.
- При 10% дял на EGS: наземен вятър −15%, слънце −12%, батерии −28%; нужната земя спада от 0,57% до 0,48%.
- Чистата енергия сваля годишните разходи с около 60% спрямо изкопаемия сценарий; с включени здравни и климатични щети общите социални разходи падат с ~90%.
- EGS осигуряват постоянна мощност и са подходящи за извънмрежови центрове за данни – сектор в подем заради ИИ.
- Очаква се значителен спад на разходите до 2035 г.; EGS проектите се изпълняват по-бързо от ядрените (12–23 години).
- България разполага с термални ресурси (вкл. Хисаря и Баня), където EGS могат да имат роля в отоплението и индустрията.
