Германия каза „не“ на последния вариант на плана на ЕС за борба с разпространението на материали от сексуално насилие над деца онлайн, известен като „чат контрол“ – ход, който свали темата от дневния ред на следващата седмица на заседанието на министрите на правосъдието.
По информация на запознати източници още в хода на обсъжданията стана ясно, че няма мнозинство в полза на предложенията в сегашния им вид.
Какво предвижда планът CSAM
Европейската комисия представи през 2022 г. пакет срещу разпространението на материали от сексуално насилие над деца онлайн, известен като CSAM. Данни на Комисията показват, че само през 2023 г. са подадени 1,3 милиона сигнала в ЕС, включващи над 3,4 милиона изображения и видеа. Според изпълнителния орган доброволните методи за откриване, прилагани от дигиталните компании, не са достатъчни, а доставчиците работят по различни правила във всяка държава.
Най-спорният елемент: сканиране на съобщения
Една от най-оспорваните части предвижда задължение за услуги за съобщения като WhatsApp, Telegram и Signal да сканират съобщения и да проверяват изображения, видеа и адреси, които може да съдържат детско-насилствено съдържание. Текстът на масата за преговори допуска и сканиране на съобщения с крайно-към-крайно шифроване, включително на текст.
Къде са разделени държавите
Сред държавите, които подкрепят сегашните планове, са България, Дания, Франция, Унгария и Ирландия. В групата на противниците са Австрия, Финландия, Полша, Германия и Нидерландия.
Аргументите „за“ и „против“ – в цитати
Министърът на правосъдието и защитата на потребителите на Германия Щефани Хубиг заяви: „Чат контролът трябва да бъде табу в правова държава. Частната комуникация никога не бива да бъде под общо подозрение“, допълвайки, че „държавата не бива да принуждава приложенията за съобщения да сканират масово съобщенията за съмнително съдържание преди изпращането им“.
В писмо до парламента в края на септември правителството на Нидерландия подчерта, че текущото предложение не отговаря на притесненията за защитата на основните права, „особено в областите на неприкосновеността на личния живот, тайната на кореспонденцията и телекомуникациите, и сигурността на цифровата среда“.
Правозащитни организации по-рано предупредиха за рисковете. Международната мрежа за дигитални права European Digital Rights (EDRi) посочи, че подобни мерки биха означавали „разгръщане на персонализиран шпионски софтуер върху милиони устройства“.
Политическата траектория досега
Предложението на Европейската комисия предизвиква оживени дебати от самото начало. Европейският парламент вече е гласувал за съществени промени, които отстъпват от най-далекопостигащите части на текста. В края на 2023 г. комисията по граждански свободи в ЕП прие позиция, която отхвърля генерализираното и неизбирателно сканиране и изрично защитава крайно-към-крайното шифроване.
Какво следва
Дания, която председателства ротационните заседания на министрите на ЕС, може да представи ревизиран проект. Работата продължава на техническо ниво. При липса на споразумение остават в сила временните правила по директивата за е-privacy, които позволяват на доставчиците на онлайн услуги за съобщения доброволно да използват конкретни технологии за откриване и премахване на незаконно съдържание. Тези правила бяха удължени до 3 април 2026 г.
Дори да се постигне компромис между държавите членки, досието трябва да влезе в междинституционални преговори – Европейският парламент, страните членки и Комисията трябва да се съгласят, за да стане закон, което може допълнително да забави процеса.
Обобщение
- Решаващо „не“ от Германия свали темата от дневния ред на министрите следващата седмица; няма мнозинство за сегашния текст.
- Спорен механизъм: сканиране на съобщения, включително с крайно-към-крайно шифроване, в услуги като WhatsApp, Telegram и Signal.
- Разделение по линии: за – България, Дания, Франция, Унгария, Ирландия; против – Австрия, Финландия, Полша, Германия, Нидерландия.
- Контекст: 1,3 милиона сигнала и над 3,4 милиона изображения и видеа в ЕС през 2023 г.; Комисията настоява, че доброволните мерки не стигат.
- Следващи стъпки: възможен ревизиран текст от датското председателство; действащи временни правила до 3 април 2026 г.; предстоят преговори между ЕП, Съвета и Комисията.
