Китайско и руско влияние в Белград
Терминът „сиви зони“ описва държави извън ЕС, които могат да се превърнат в арени на външно влияние — най-вече от Пекин и Москва. В Сърбия това влияние е видимо и измеримо: големи китайски инвестиции финансират инфраструктура, заводи и обществени обекти; на някои улици на Белград се издигат сгради на китайски компании като Xiaomi, в хотелите работят китайски служители, а китайски туристи посещават дори мавзолея на Йосип Броз Тито.
Критиците посочват и екологични последици: заводи, изградени с китайски средства, работят често при минимални или без екологични регулации и замърсяват въздуха. Ремонтът с китайско финансиране на навеса на гарата в Нови Сад, чието срутване доведе до смъртта на 16 души, се превърна в болезнен символ на рисковете от непрозрачни договори. За връзките между Белград и Пекин свидетелства и награждаването на Александър Вучич с най-висшия китайски орден за чужденци от Си Дзинпин.
От друга страна, отношенията със Москва остават силни. Сърбия отказва да наложи санкции на Русия заради инвазията ѝ в Украйна; руските служби според наблюдатели са предоставяли разузнавателна информация на режима на Вучич, а срещите между Владимир Путин и сръбския президент и негови приближени са част от регулярния дипломатически обмен. На територията на Сърбия се споменава присъствие на паравоенни структури и тренировъчни дейности, насочени към предизвикване на хаос в различни държави от постсъветското пространство.
Този набор от фактори кара някои европейски столици да виждат в по-бързото интегриране на Белград начин да „институционализират“ отношенията и да ограничат външното влияние. Става дума за доверие в трансформиращата роля на европейските институции — подход, който критиците сравняват с исторически и политически примери за форсирани промени, далеч от гаранции за успех.
Нерешените териториални спорове остават пречка пред членството: Сърбия не признава независимостта на Косово, а основните условия за влизане в ЕС включват уредени граници и съседски отношения. Допълнително тревога буди и дебатът за историческата памет и обществените нагласи — наскоро сръбският министър на държавната администрация и местното самоуправление, Снежана Паунович, заяви, че ако е била на мястото на Слободан Милошевич, би извършила етническо прочистване на Косово през 1998 г.
Европейският парадокс е явен: докладът на Европейския парламент алармира, че Сърбия дестабилизира региона, а част от водещите държави в ЕС предпочитат стратегия на ускорено сближаване. Резултатът може да бъде сравнен с вкарване на троянски кон — интеграция, която вместо да осигури стабилност, може да пренесе външните влияния и проблемите на самата общност.
