Недостигът на жилища в Германия достигна рекордните около 1,4 милиона до края на 2024 г. и няма признаци за бързо облекчаване. Това показва ново изследване на Института „Пестел“, представено в Берлин, според което годишно ще се строят едва около 200 000 жилища – приблизително наполовина от действителните нужди.
Какво показва изследването
Анализът на Института „Пестел“ очертава жилищния недостиг като все по-сериозна пречка за икономическата активност. Според експертите, ако тенденциите се запазят, напрежението на пазара на наеми и цените ще се задълбочи, а икономическият ефект ще се усеща в редица сектори – от мобилността на работната сила до потреблението.
„Решаването на социалния въпрос на нашето време е и необходима предпоставка за икономическо съживяване на страната“, заяви главният икономист на института Матиас Гюнтер.
Кой е най-засегнат
Най-уязвими са младите хора до 25 години, възрастните и хората с увреждания, чийто доход не може да догони нарастващите наеми. Матиас Гюнтер предупреждава, че без решителни мерки проблемът ще се задълбочава в следващите години.
Кой настоява за действия
Проучването е възложено от Алианса за социално жилищно строителство, в който участват Германският съюз на наемателите, синдикатът „И Ге Бау“ (IG Bau) и други браншови организации. Те настояват за пакт между федералното правителство и провинциите за ускорено строителство, с приоритет социалните жилища.
„В следващите години ще са необходими най-малко два милиона социални жилища“, заяви президентът на Асоциацията на наемателите Мелани Вебер-Мориц.
Регионални разлики: Западът изостава повече
В абсолютни стойности Северен Рейн-Вестфалия отчита най-голям недостиг – около 376 000 жилища, следвана от Бавария с 233 000. Проблемът е по-остър в западните провинции, докато източните региони се справят по-добре благодарение на по-силна общинска и кооперативна жилищна политика.
Празните жилища в селата не решават сметката
Въпреки немалкия брой необитаеми жилища в селските райони, тяхното връщане на пазара не може да компенсира дефицита в големите градове и икономическите центрове.
„Всъщност основният проблем в нашето общество не е миграцията, а недостигът на жилища“, подчерта Янина Бесених от организацията „Каритас“.
Контекст: цели, разрешителни и разходи
Федералното правителство на Германия си поставя за цел по 400 000 нови жилища годишно, от които 100 000 социални, но от години целта не се постига. По данни на Федералната статистическа служба през 2023 г. издадените разрешителни за жилищно строителство намаляват с 26,6% до около 260 100 – най-ниско равнище от 2012 г. насам. Високите лихви и поскъпването на строителните материали допълнително охлаждат инвестициите, а проектите със социален компонент страдат най-силно.
Какво предлагат браншът и експертите
Алиансът за социално жилищно строителство призовава за спешни мерки: ускоряване на процедурите по проектиране и разрешителни, целеви субсидии за социални жилища, облекчаване на разходите за строителство и активна роля на общините и кооперациите. Според Института „Пестел“ именно масирана програма за социално жилищно строителство може да раздвижи сектора и да подкрепи икономиката.
Защо това засяга и България
Опитът на Германия е показателен и за българските градове, включително Пловдив. Недостигът на достъпни жилища, растящите наеми и нуждата от по-активни общински политики се очертават като сходни предизвикателства в Европа. Уроците от германския пазар подсказват, че устойчивото решение идва от комбинация между държавна подкрепа, местна инициатива и кооперативни модели.
На кратко
- Недостигът на жилища в Германия е рекорден – около 1,4 млн. към края на 2024 г.
- Годишно се строят около 200 000 жилища – приблизително наполовина от потребностите.
- Най-засегнати са младите до 25 г., възрастните и хората с увреждания.
- Най-голям дефицит: Северен Рейн-Вестфалия – 376 000; Бавария – 233 000.
- Алиансът за социално жилищно строителство иска федерално-провинциален пакт и приоритет за социалните жилища.
- Нужни са поне 2 млн. социални жилища в следващите години, според Мелани Вебер-Мориц.
- Празните жилища в селата не компенсират недостига в големите градове; „Каритас“: проблемът е липсата на жилища, не миграцията.
- Целта на правителството е 400 000 жилища годишно, но разрешителните през 2023 г. се сриват с 26,6% до около 260 100.
