Германия спира сканирането на съобщения: Източна Европа пасивна, София още „за“

„Това блокира необходимото мнозинство в Съвета на ЕС и дерайлира плана за приемане на закона за наблюдение още следващата седмица“, заяви Патрик Брайер.

По план вътрешните министри трябваше да постигнат обща позиция на 14 октомври 2025 г., но оттеглянето на германската подкрепа променя сметките и отваря нов етап на преговори.

Централна и Източна Европа: кой къде стои

Дебатът по регламента за борба със сексуалното насилие над деца онлайн (CSAR) разкрива ясно разломи в Централна и Източна Европа. По данни на гражданската платформа FightChatControl твърдо против са Естония, Чехия, Словения и Полша. Полша се откроява, защото позицията ѝ остава непроменена въпреки смяната на правителството.

Латвия и Словакия са преминали в графа „неопределени“, докато България, Хърватия, Унгария, Румъния и Литва остават в подкрепа на проекта. В края на септември обаче министърът на вътрешните работи на Литва Владислав Кондратович даде знак за промяна:

„Предишната позиция е в процес на преразглеждане“, заяви Владислав Кондратович по националното радио на Литва.

Секторът на иновациите в Литва също настоява за корекции. От асоциацията „Unicorns Lithuania“ подчертаха, че е стратегически важно да се запази целостта на криптирането за цифровата сигурност и икономиките както на Литва, така и на Европа:

„Защитете целостта на криптирането като стратегически интерес за цифровата сигурност и икономиките на Литва и цяла Европа“, призоваха от „Unicorns Lithuania“.

За какво всъщност спорим

Предложението за CSAR цели да даде на властите инструменти за откриване и пресичане на онлайн хищничество и разпространение на материали за сексуално насилие над деца. Критиците предупреждават, че част от мерките – като задължително сканиране на лични съобщения и потенциални „заповеди за откриване“ – могат да подкопаят поверителността, криптираната комуникация и да създадат непредвидени рискове за сигурността на всички потребители.

Европейски и национални органи по защита на данните последователно настояват за строга пропорционалност, ясно таргетиране и силни гаранции, за да се избегне масово наблюдение на невинни граждани. Поддръжниците на регламента контрират, че залогът – защитата на децата – изисква ефективни инструменти и съвременни методи за разследване, които да са съвместими с основните права.

Дълбоки системни проблеми в ЦИЕ

Случаят с CSAR оголи познати слабости в региона на ЦИЕ. Решаваща е ролята на взаимодействието между вътрешните министерства и дигиталните ресори – често липсва координация и активен обмен на експертиза. Комуникацията между Постоянните представителства в Брюксел и столиците нерядко е непълна, а върху курса на държавата понякога влияят един-двама ключови аташета.

„Небрежност по дизайн“ спрямо европейските дигитални досиета също личи: за мнозина приоритети са отбрана, финанси и външни работи, докато дигиталната политика остава „пето колело“. Без по-големи инвестиции в представителството в Брюксел и без ресурси за навигиране на сложните процеси, подобни казуси ще се повтарят.

Какво означава това за България

С оттеглянето на Германия, Съветът на ЕС няма нужните гласове за приемане на обща позиция на 14 октомври 2025 г. България понастоящем фигурира сред държавите, които подкрепят проекта. На този фон у нас предстои по-ясен публичен дебат за рисковете и баланса между защитата на децата онлайн и опазването на поверителността и криптираната комуникация.

Обобщение

• Германия оттегли подкрепата си за CSAR и блокира мнозинството в Съвета на ЕС.
• Планираното одобрение от вътрешните министри на 14 октомври 2025 г. се отлага.
• Естония, Чехия, Словения и Полша са против; Латвия и Словакия – неопределени.
• България, Хърватия, Унгария, Румъния и Литва остават „за“, но Вилнюс преразглежда позицията си.
• Спорът е за баланс между защита на децата и опазване на поверителността и криптирането.