В понеделник, 26 януари 2026 г., в Хамбург енергийните министри на страни от Европа и партньори се обединиха около план за ускорено развитие на морската вятърна енергия в Северно море. Целта е ясна: повече чиста енергия и по-ниски сметки за ток за домакинствата и бизнеса.
100 GW в Северно море – първа спирка по пътя към 300 GW
Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и НАТО подписаха обща декларация с представители на вятърната индустрия. Подписалите се ангажираха да увеличат капацитета на морската вятърна енергия в Северно море до 100 GW като междинна стъпка по общата визия за масирано разгръщане на офшорния вятър до 2050 г. Основната цел е понижаване на енергийните цени и укрепване на енергийната сигурност на Европа.
Политически полемики и твърда подкрепа за чистата енергия
Събитието се проведе дни след като президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува европейските климатични и енергийни амбиции и скоростта, с която се изграждат вятърни паркове. Отговорът от европейска страна беше категоричен.
Държавният секретар по енергийната сигурност и нетни нулеви емисии на Обединеното кралство Ед Милибанд защити курса към чиста енергия:
Нашата позиция за морската вятърна енергия е прагматична, а не сантиментална. Смятам, че офшорният вятър е за победители. Различните държави ще преследват националните си интереси, но ние много ясно знаем къде са нашите.
Разрешителни, мрежа и междусистемни връзки
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен подчерта, че възобновяемите източници са по-евтини от изкопаемите горива и могат да свалят цените, но предупреди, че разрешителните за нови паркове все още „отнемат твърде дълго“. Той изрази надежда процесът да се ускори с предлаганите от Европейската комисия промени за по-бързи разрешителни процедури.
Ирландският министър по климата и енергетиката Дараг О’Брайън обърна внимание на нуждата от силна инфраструктура:
Необходима е силна електрическа мрежа и достатъчен капацитет за междусистемни връзки, за да използваме максимално възобновяемите източници в енергийния микс на ЕС.
Финансиране: CfD, PPA и контрол върху инвестициите
Подписалите се заявиха, че ще разработят офшорна финансова рамка за трансгранични проекти, тъй като мащабът на целите изисква „значителни частни инвестиции“. По думите на германския министър на икономиката и енергетиката Катарина Райхе:
Затегнахме критериите си, водени от европейската рамка, но и от германското законодателство, и преглеждаме всяка чуждестранна инвестиция много внимателно.
Правителствата и индустрията се договориха да използват целеви механизми като двустранни договори за разлика (CfD) и договори за изкупуване на електроенергия (PPA), включително трансгранични PPA. Тези инструменти гарантират възвръщаемост на проектите независимо от ценовата волатилност при пределното ценообразуване.
Сигурност и независимост
Канцлерът на Германия Фридрих Мерц определи сътрудничеството в Северно море като „критично“ за сигурността и независимостта на Европа и подчерта, че участниците са единни в стремежа „да превърнат Северно море в най-голямото находище на чиста енергия в света“.
Амбиции до 2050 г. и ефект върху сметките
Деветте правителства заявиха, че ще ускорят изграждането чрез нови бизнес инициативи и трансгранични проекти, прицелвайки се в 300 GW офшорен вятър до 2050 г. Тази цел бе договорена през 2023 г. в Остенде след руската инвазия в Украйна, която засили тревогите за зависимостта на Европа от руския газ.
По оценка на министрите на ЕС, изпълнението на плановете може да свали цената на електроенергията с 30% до 2040 г. спрямо нивата от 2025 г.
Къде е Европа днес: изоставане спрямо целите
Към момента държавите от ЕС имат общо 236 GW вятърен капацитет, като огромната част е на сушата. Срещата на върха в Северно море се разглежда като ключова за постигане на целите на ЕС за 60 GW офшорен вятър до 2030 г. и 300 GW до 2050 г.
Въпреки това ЕС изостава: към 2025 г. са инсталирани около 21 GW. По данни на Европейската комисия, общият инсталиран офшорен капацитет на ЕС през 2023 г. е 19,38 GW, а индустриални данни за 2025 г. показват увеличение до 37 GW – еквивалент на дългосрочната цел на Ирландия за 2050 г. В Европа в момента работят над 6000 офшорни турбини, но внедряването се забавя заради неудачен дизайн на търгове, по-високи капиталови разходи и несигурна проектна тръба, която ограничава видимостта по веригата на доставки.
Какво означава това за България и региона
Макар фокусът да е върху Северно море, решенията за ускорени разрешителни, укрепване на мрежата и стабилни финансови механизми ще имат отражение върху целия европейски пазар – включително за Южна и Източна Европа. За България и Черноморския басейн перспективата за морски вятърни проекти върви ръка за ръка с нуждата от по-силна мрежова инфраструктура, междусистемни връзки и предвидими търгове. По-доброто свързване и конкурентни механизми като CfD и PPA биха улеснили инвестициите и биха допринесли за по-стабилни и по-ниски цени в региона.
Гласът на индустрията
Временният главен изпълнителен директор на WindEurope Малгосия Бартосик приветства решимостта на Европа да ускори морския вятър:
Сътрудничеството между правителствата за изграждане на офшорни мощности може да мобилизира 1 трилион евро (EUR) инвестиции през следващото десетилетие. Това е най-добрият възможен отговор към скептиците и доказателство за стремежа ни към местна, сигурна и достъпна енергия.
Обобщение
- Къде и кога: Хамбург, 26 януари 2026 г.; участие на министри от ЕС и партньори.
- Ангажимент: до 100 GW офшорен вятър в Северно море като стъпка към 300 GW до 2050 г.
- Цени: очаквано понижение на електроенергията с 30% до 2040 г. спрямо 2025 г.
- Настоящо състояние: ЕС27 разполага с 236 GW вятърен капацитет общо; офшорният е 19,38 GW (2023) и 37 GW (2025); около 21 GW инсталирани през 2025 г.; над 6000 офшорни турбини.
- Политика и регулации: ускоряване на разрешителните; фокус върху мрежа и междусистемни връзки.
- Финансиране: двустранни CfD и PPA, включително трансгранични; по-строг контрол върху чуждите инвестиции.
- Подписали: Белгия, Дания, Франция, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Обединеното кралство, Норвегия, Исландия и НАТО, заедно с индустрията.
