Учени съобщават пробив в разработката на ваксина срещу HIV след експериментален подход, който в опити при нехаумани примати породил рядък клас широко неутрализиращи антитела. Изследването използва поредица от целенасочени имунизации, насочени да обучат имунната система поетапно, и показва за първи път при примати резултати, които досега са се наблюдавали предимно при хора с продължителна инфекция.
Проблемът при HIV е, че вирусът мутa непрекъснато и съществуват огромни генетични различия между щамовете. За да предпази ефективно, една ваксина трябва да предизвика широко неутрализиращи антитела — редки молекули, способни да разпознават множество варианти на вируса. Тези антитела по естествен път развиват само малък брой хора и то обикновено след години на инфекция.
Новата стратегия се отдалечава от идеята за една единствена инжекция. Вместо това тя „учи“ имунната система чрез серия от ваксинации, които имитират естествения процес на еволюция на антителата. Първата доза активира редки прародителни В клетки с потенциал да станат производители на широко неутрализиращи антитела. Последващите бустери селектират и дооформят тези клетки, като постепенно ги излагат на вариации на ключовия протеин на повърхността на HIV, стимулирайки нужните мутации и усъвършенстване.
В изследването, проведено върху рузус макаци — модел, при който изходните прародителни клетки са още по-редки отколкото при хората, повече от половината животни развиха желания клас широко неутрализиращи антитела. В 44 процента от животните тези антитела се появиха в кръвта и неутрализираха разнообразни щамове на HIV.
Едно от животните достигна нива на антитела, които според прогнозите биха предоставили между 75 и 90 процента защита срещу различни щамове. Няколко други постигнаха нива, очаквани да дадат приблизително 50 процента защита. Освен краткотрайния отговор, ваксината индуцира дълготрайни паметни В клетки, които продължиха да узряват с всяка последваща доза — важен признак, че имунната система може да бъде насочена през серия от промени до желаната широко защитна активност.
Подходът, известен като таргетиране на герминалните прародители (germline-targeting), е разработен специално за HIV след многобройни провали с конвенционални ваксини. Все пак авторите подчертават, че предстои значителна работа: проучването е проведено при нехаумани примати, а схемата на имунизация трябва да се оптимизира преди широкото клинично приложение. Някои компоненти от стратегията вече се оценяват в ранни човешки изпитвания, което е важна следваща стъпка към превода в клинична практика.
Откритието има потенциал да промени не само борбата с HIV. Принципът да се насочва имунната система поетапно може да бъде приложен и при други бързо еволюиращи вируси, които досега се оказаха резистентни към традиционни ваксинни подходи.
