Индекс за данъчна конкурентоспособност: Естония води, Франция и Италия в дъното в ЕС

Данъците финансират училища, здравеопазване и инфраструктура, но начинът, по който държавите ги събират, решава дали ще привличат инвестиции или ще ги отблъскват. През 2023 г. делът на данъчните приходи спрямо брутния вътрешен продукт в Европейския съюз е 40,0%, сочат данни на Евростат. Новото издание на Международния индекс за данъчна конкурентоспособност (ITCI) на неправителствената организация Tax Foundation сравнява как са подредени системите в Европа по два критерия: конкурентност (ниски пределни ставки за стимулиране на растеж) и неутралност (събиране на приходи с минимални изкривявания).

Балтийските държави водят; Франция и Италия са в дъното

Сред 27-те европейски държави в индекса общите оценки варират от 45,8 за Франция до 100 за Естония. Това поставя Естония като държавата с най-конкурентна и неутрална данъчна система, а Франция — с най-слаб резултат.

„Държавите могат да подобрят структурата на данъците си, без да губят значителни приходи, като намалят сложността и неефективностите в системите си“, казва Алекс Менгден, политически анализатор в Tax Foundation.

Според Менгден Франция се озовава на дъното след серия надбавки към корпоративния данък, които временно повишават горната пределна ставка до 36,1% — най-високата в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и с около 11,9 процентни пункта над средното за ОИСР от 24,2%. Без временната надбавка стандартната ставка на корпоративния данък във Франция е около 25%.

„Франция се маневрира до дъното на индекса, като въведе няколко надбавки върху големи корпорации, които временно вдигат горната пределна корпоративна ставка до 36,1% — най-високата в ОИСР и почти с 12 пункта над средното за ОИСР“, допълва Алекс Менгден.

Балтийците доминират върха: след Естония е Латвия с 92,8 точки, а Литва е четвърта с 81,8, непосредствено зад Швейцария с 86. Северна Европа се подрежда по средата: Швеция 76,1, Норвегия 68,8, Финландия 66,8, Дания 64,3 и Исландия 63,7.

В другия край на класацията след Франция са Италия с 50,3, Полша с 54,7 и Испания с 57,9. Следват Португалия 58,2, Обединеното кралство 59,1, Ирландия 61,3 и Белгия 63,2. В топ 10 попадат още Унгария с 78,7, Чехия с 77,4 и Турция с 75,9, далеч пред държавите с най-ниски резултати. Нидерландия 71,4, Австрия 69,6, Германия 68,9 и Гърция 67,0 са в средата на таблицата.

Какво стои зад разликите в резултатите

„Тази година най-силна корелация с крайния резултат показват категориите за данъци върху собствеността и корпоративните данъчни стимули“, посочва Алекс Менгден от Tax Foundation.

Първата категория измерва доколко държавите облагат продуктивния капитал чрез налози върху богатството и активите на предприятията, или чрез данъци върху транзакции като продажби на имоти, прехвърляне на акции и набиране на собствен капитал. Втората оценява сложността на данъчните стимули за корпорациите — „патентни“ режими, облекчения за научноизследователска и развойна дейност и използване на множество ставки или скали.

Илюстративно: Франция получава едва 29 точки в категорията „корпоративно облагане“, докато най-близката държава е Италия с 58 точки. В категорията „данъци върху собствеността“ Франция има 41 (пето най-ниско ниво), а Италия е на последно място с 32.

Защо Германия изпреварва другите големи икономики

„Два фактора отличават Германия от останалите големи европейски икономики: данъците върху потреблението и данъците върху собствеността“, казва Алекс Менгден.

Базата на германския ДДС, измерена чрез съотношението на приходите от ДДС към потенциалното потребление според ОИСР, покрива около 57% от потенциалното потребление през 2022 г. Облекчението за малък бизнес в Германия освобождава оборот под 25 000 евро (25 000 евро) за предходната година, считано от 2025 г. За сравнение, в Италия прагът на регистрация и лимитът по плоската схема е 85 000 евро (85 000 евро), а във Великобритания прагът за регистрация по ДДС е 90 000 британски лири (прибл. 105 000 евро) от април 2024 г.

Освен данъка върху наследствата и таксите при прехвърляне на имоти, Германия избягва изкривяващи налози върху индивидуалното богатство, финансовите транзакции, банковите активи и върху компаниите при набиране на собствен капитал.

„Този по-неутрален подход към облагането на капитала дава на Германия съществено предимство спрямо другите големи европейски икономики“, подчертава Алекс Менгден.

Докладът акцентира, че в глобализирания свят капиталът е силно мобилен. Предприятията избират къде да инвестират, за да получат най-висока възвръщаемост, а дизайнът на данъчния кодекс е решаващ за икономическите резултати.

Българският контекст: плосък данък и предвидимост

Макар България да не е изрично посочена в горните откъси от класацията, страната традиционно разчита на плосък данък върху доходите от 10%, корпоративен данък от 10% и ДДС от 20%, при сравнително ниски данъци върху недвижимите имоти. Тази комбинация прави средата предвидима и често посочвана като конкурентно предимство в региона. За бизнеса у нас ключови остават простотата на правилата и избягването на временни надбавки, които, както показва френският пример, могат бързо да влошат общия резултат за конкурентоспособност.

На кратко

  • Естония е №1 в Европа с резултат 100, докато Франция е последна с 45,8; Италия е близо с 50,3.
  • Балтийските държави доминират: Латвия 92,8, Литва 81,8 (след Швейцария 86).
  • Средно класиране за Северна Европа: Швеция 76,1, Норвегия 68,8, Финландия 66,8, Дания 64,3, Исландия 63,7.
  • Дъното попълват още: Полша 54,7, Испания 57,9, Португалия 58,2, Обединеното кралство 59,1, Ирландия 61,3, Белгия 63,2.
  • В топ 10 влизат Унгария 78,7, Чехия 77,4, Турция 75,9; по средата са Нидерландия 71,4, Австрия 69,6, Германия 68,9, Гърция 67,0.
  • Ключови фактори за разминаванията: тежестта при данъците върху собствеността и сложността на корпоративните стимули.
  • Франция изпъква негативно с корпоративна категория 29 точки и временна пределна ставка 36,1% (срещу 24,2% средно за ОИСР); стандартната ставка е около 25%.
  • Германия печели предимство чрез широка база на ДДС (57% от потенциалното потребление) и избягване на изкривяващи налози; прагът за малък бизнес е 25 000 евро, Италия 85 000 евро, Обединеното кралство £90 000 (прибл. 105 000 евро).
  • България запазва плоски ставки (10% доходи и корпоративен; 20% ДДС), което подпомага предвидимостта и привлекателността.
- Advertisement -spot_img

Най-четени

- Advertisement -spot_img

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете вашето името
Captcha verification failed!
CAPTCHA user score failed. Please contact us!