Общественото напрежение в България се покачи рязко през последното тримесечие на 2025 г. Индексът достигна 6,76 и се задържа във фазата „висок, трудно контролирани рискове“. За сравнение, през третото тримесечие стойността беше 6,09, сочат данните на Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра“, които измерват показателя на всеки три месеца.
Какво показва скалата
Индексът варира от 0 до 10. 0–3,99 означава ниско напрежение и напълно контролирани рискове; 4–5,99 – средно напрежение с добре контролирани рискове; 6–7,99 – високо напрежение с трудно контролирани рискове; 8–10 – много високо напрежение и почти неуправляема ситуация.
Политическата динамика като ключов фактор
Най-силните пикове през октомври–декември 2025 г. са свързани с дискусиите и поведението на политическите сили около приемането на държавния бюджет, довели до големи протести в страната. Последвалата оставка на кабинета „Желязков“ понижи напрежението, но експертите предупреждават, че рисковете не са отминали.
„Оставката на правителството доведе до разреждане на напрежението, но рисковете остават“, посочват от Центъра за анализ и кризисни комуникации и агенция „Мяра“.
Икономика и социална среда
Периодът се характеризира с сравнително ниво на безработица, но вече се усеща липса на работна ръка. Инфлацията постепенно се повишава, оказвайки негативно отражение върху нагласите. По данни от международни организации, отчитащи корупцията, България е на дъното в ЕС. Разкритията в последните месеци на отиващото си правителство и опитите за преразпределение на средства допълнително натоварват обществената среда.
Престъпленията от общ характер на глава от населението не показват съществена динамика, но това може да се дължи и на отказ от подаване на оплаквания – особено при високо недоверие към институциите и правоохранителните органи, отбелязват анализаторите.
Нагласи към институциите
Негативното отношение към парламента и правителството продължава да се засилва в последното тримесечие. За разлика от това, положителните нагласи към президентската институция нарастват. Проучването е проведено преди обявената оставка от Румен Радев, уточняват от екипа на индекса.
Очаквания за благосъстоянието и цените
В обществото се натрупват страхове и несигурност – вероятно и заради предстоящия преход от лев към евро (EUR). Значително се повишават негативните оценки и очаквания за общото благосъстояние на страната. Отчетено е и рязко нарастване на безпокойството за личните финанси, докато тревогата от ръст на цените остава доминираща.
Публичен дебат и медийна среда
Сравнително големият брой протести и активното участие на граждани в цялата страна са съпроводени от интензивни дискусии в социалните мрежи и медиите, преобладаващо с негативен тон. Наблюдава се отчетлив ръст на негативните публикации – в абсолютен брой, като дял и като достигната аудитория. Основните теми са: параметрите на предложения от правителството в оставка бюджет за 2026 г., недоволството към представители на управляващото мнозинство, протестите, проблемите със свободата на словото. На този фон битовите затруднения около въвеждането на еврото (EUR) не излизат ясно на повърхността.
Кой стои зад индекса
Инициативата за измерване на Индекса на общественото напрежение започна през септември и се реализира от Центъра за анализ и кризисни комуникации и социологическа агенция „Мяра“ в партньорство с платформата „Сенсика“. Показателят се публикува на всеки три месеца.
Обобщение
- Индекс 6,76 през последното тримесечие на 2025 г. срещу 6,09 през третото.
- Фаза: „висок, трудно контролирани рискове“; 8–10 означава почти неуправляема ситуация.
- Политиката води напрежението: спорове по бюджета и масови протести; оставката на кабинета „Желязков“ го понижава временно.
- Икономика: безработицата е сравнително стабилна, усеща се недостиг на работна ръка; инфлацията расте.
- Корупция: България остава на дъното в ЕС по оценки на международни организации.
- Нагласи: недоверието към парламент и правителство нараства; подкрепата към президентската институция се увеличава (преди обявената оставка на Румен Радев).
- Лични очаквания: повече страхове за финанси и цени; преходът към евро (EUR) добавя несигурност.
- Медийна среда: ръст на негативните публикации и обхват; водещи теми – бюджет 2026, протести, свобода на словото.
- Методология: измерване на всеки три месеца от Центъра за анализ и кризисни комуникации и „Мяра“, с партньор „Сенсика“.
