Окончателните данни на Евростат, публикувани на 17 юли, показват, че годишната инфлация в еврозоната се е забавила от 3,2% през май до 2,8% през юни, което поставя натиск за пауза в поредицата от повишения на лихвите, а новата ескалация в Близкия изток добавя неизвестност пред предстоящото решение на Европейската централна банка (ЕЦБ).
По-детайлно, основната инфлация, която изключва енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия, е спаднала от 2,6% до 2,4%. Инфлацията при енергията се сви от 10,8% на 8,5%, а при услугите – от 3,5% на 3,2%. Общият темп на инфлация е намалял в 22 от 27 държави членки на Европейския съюз.
Сред четирите най-големи икономики в еврозоната нивата бяха: Германия 2,4%, Франция 2%, Италия 3% и Испания 3,6%.
ЕЦБ вече повиши депозитната си лихва през юни от 2% на 2,25% — първото увеличение от близо три години — след месечен скок на инфлацията до 3,2% през май, което тогава бе най-високото ниво от септември 2023 г. Новите данни за юни обаче намаляват аргументите за незабавно продължение на затягането.
Основното усложнение за паричната политика остава геополитическата обстановка в Близкия изток. Цените на петрола достигнаха близо $120 за барел (приблизително €110) през март, след което паднаха до около $72 за барел (приблизително €66) след временното примирие в края на юни. Примирението се разклати през юли, след като САЩ и Иран си размениха удари, Техеран атакува кораби и заплаши износа на енергийни ресурси в региона, а САЩ възстанови санкции и засили военноморските операции. Вследствие на това цената на петрола Brent се повиши до $87 за барел (приблизително €80) в петък.
Анализаторите от ING предупреждават, че новата ескалация увеличава вероятността от изненадващо повишение на лихвите от ЕЦБ на предстоящото заседание, въпреки че самата институция все още очаква запазване на настоящите нива. Второ повишение се счита за по-вероятно през септември. Заседанието през юли не включва представяне на нови икономически прогнози, което дава възможност на регулаторите да изчакат допълнителни данни.
На форума на Европейската централна банка в Синтра преди няколко седмици Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), подчерта, че увеличението на лихвите през юни не е било „застрахователен ход“, а реакция на реален инфлационен проблем. Тя добави, че прогнозите на ЕЦБ очертават връщане на инфлацията към целта от 2% едва в края на 2027 г., и то при условие на допълнително затягане на паричната политика.
Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка (ЕЦБ): „Предварителните насоки не са на дневен ред.“
Международното сравнение показва, че ЕЦБ остава сред по-активните централни банки в последните месеци. Федералният резерв на САЩ запази основната си лихва без промяна на ниво 3,50–3,75% през юни при първото заседание под ръководството на Кевин Уорш. Банката на Англия остави лихвата на 3,75% с гласуване 7-2, като двама членове предпочетоха увеличение до 4%. Междувременно Японската централна банка повиши основната си лихва до 1% — най-високото ниво от 31 години.
С оглед на комбинацията от забавяща се инфлация и геополитични рискове, ЕЦБ ще трябва да претегли внимателно какво означават последните данни и движението на цените на енергията преди да вземе окончателно решение за лихвите.
