Къде в Европа фирмите дължат най-много: рейтинг на корпоративния дълг

Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) публикува данни, според които корпоративният дълг на страните членки варира рязко. Показателят измерва дълга на нефинансовите предприятия като дял от брутния вътрешен продукт и включва банкови заеми и дългови ценни книжа, като например корпоративни облигации, но изключва банки, застрахователи и други финансови институции. За да се избегне повторно отчитане, са премахнати и заеми между дружества, разположени в рамките на една и съща държава.

Към края на 2025 г. корпоративният дълг в Европейския съюз беше 70.1% от БВП, а в еврозоната съотношението бе 71.6%. Тези стойности са близки до най-ниските за почти двадесет години и отразяват номиналния икономически растеж, който надминава увеличението на фирменото заеми.

Европейската комисия прилага праг от 85% от БВП като ориентир в рамките на Процедурата за макроикономически дисбаланси. Тази граница е въведена след глобалната финансова криза и кризата с държавния дълг в еврозоната и служи като индикатор за потенциално излишно задлъжняване на частния сектор. Превишаването ѝ не означава автоматично финансова криза или санкции, но задейства допълнителна оценка дали високите нива на дълг отразяват реални уязвимости или статистически особености.

Европейската класация за корпоративен дълг е доминирана от малки финансови центрове, но именно тук се крият и ключовите пояснения за високите числа. По-долу са седемте държави с най-висок дял корпоративен дълг като процент от БВП:

• 7. Белгия — 90.6% от БВП. Позицията на Белгия отчасти се дължи на ролята ѝ като база за междугрупово финансиране на мултинационални компании. Много от записаните задължения са вътрешногрупови операции, насочени към ползване на благоприятни данъчни условия. Националната банка на Белгия оценява, че след изключване на тези операции корпоративният дълг пада до около две трети от БВП.

• 6. Франция — 91.6% от БВП. Франция е различна: тук високото ниво на корпоративен дълг се разглежда като реален макроикономически проблем, а не само статистически ефект. Банката на Франция (Banque de France) многократно е посочвала, че френските предприятия са сред най-задлъжнялите в големите икономики на еврозоната, а разходите по обслужване на дълга са сравнително високи.

• 5. Нидерландия — 106.3% от БВП. Високото ниво в Нидерландия се обяснява с ролята на страната като международен финансов център и с голям дял мултинационални компании, които използват холдингови и финансови структури. Европейската комисия отбелязва, че около 60% от корпоративния дълг в страната се дължи на мултинационални групи; когато тези структури се изключат, дългът изглежда много по-обичайно.

• 4. Кипър — 107.3% от БВП. Кипър е аналогичен пример, но в още по-голям мащаб: Европейската централна банка оценява, че компании с малка или никаква реална икономическа дейност държат голяма част от международните активи и пасиви, като над 80% от трансграничните инвестиции минават през специализирани структури. В резултат голяма част от регистрирания дълг отразява международни финанси, а не кредити към кипърски предприятия.

• 3. Швеция — 108.6% от БВП. За разлика от някои малки финансови центрове, в Швеция дългът е предимно резултат от кредитиране на действащи местни компании, като значителна част е концентрирана в сектора на търговския имот. По-високите лихвени проценти след 2022 г. увеличиха уязвимостите в този сектор.

• 2. Дания — 115.4% от БВП. В Дания високото корпоративно задлъжняване също е до голяма степен „реално“. Големи международни компании като Novo Nordisk, DSV, Carlsberg и Ørsted все по-често се обръщат към международните пазари на облигации за финансиране, а Данска национална банка (Danmarks Nationalbank) отчита, че емитирането на корпоративни облигации се е утроило през последните пет години. Значителна част от дълга се държи от чуждестранни инвеститори и често е пласиран чрез дъщерни дружества извън Дания.

• 1. Люксембург — 251.1% от БВП. Люксембург е в собствена категория: корпоративният дълг надвишава два и половина пъти годишното икономическо производство на страната. Централната банка на Люксембург подчертава, че голяма част от този дълг принадлежи на чуждестранни холдинги и финансови компании и е балансиран от съответни финансови активи. Показателят отразява ролята на страната като глобален център за корпоративно финансиране, а не непременно прекомерно заеми на местни предприятия.

На другия полюс в класацията стоят Гърция и Италия. Въпреки че публичният дълг в Гърция беше 146% от БВП, а в Италия — 137% от БВП към края на 2025 г., корпоративният дълг в тези държави остава относително нисък: 58.6% от БВП в Гърция и 55.1% в Италия. Там задълженията са предимно концентрирани в публичния сектор, а не в частния бизнес.

Обяснението защо малки държави доминират класацията е просто: те функционират като международни финансови хъбове и прилагат счетоводни правила, които класифицират хилядите холдингови и финансови дружества като нефинансови корпорации. Евростат премахва заемите между компании в рамките на една държава, но не изключва трансгранични вътрегрупови потоци; в държави с интензивни международни потоци това води до значително завишение на показателя.

В крайна сметка данните не измерват само задлъжнялостта на реалните домашни фирми, а и избора на мултинационалните групи къде да организират финансите си. След отстраняване на ефекта от международните финансови центрове картината се променя — най-непосредственият риск за финансовата стабилност остава във Франция, където, според Банката на Франция, високото фирмено задлъжняване представлява реална макроикономическа уязвимост, а не просто статистическо изкривяване.